Съмваше се. Младата жена вървеше кротко към огромната зала. Само след половин час започваше съвещанието на Алианса. Днес щяха да се взимат големи решения.
Ефирна влезе в помещението и се настани на своето място. Огромни факли висяха на скобите си по подпорните колони, хвърляйки топлина и уют. Килимът по пода бе мек и чист. Цветът на камъкът тук бе светъл. Огромната обла, полирана маса в средата бе оградена с меки, кожени столове, седем на брой.
Драги мои,
В навечерието на най-светлия християнски празник - Рождество Христово - искам да ви пожелая да сте по-добри към другите, а и към себе си. Здраве за всички вас и вашите роднини и приятели, успехи във всички начинания и повече усмивки на лицата ви и в сърцата ви. Нека всички вие сте материално и душевно щастливи и намерите това, което търсите.
Не забравяйте да си пожелаете нещо за Коледа, защото по Коледа наистина стават чудеса. Моето желание вече се сбъдна и се радвам на празници в семейна атмосфера - нещо, което не бе предвидено по план график и което ме натъжаваше много.
Аз ви пожелавам вашите желания да станат реалност. Весела Коледа!
Ваш,
Стефан!
ДЕКЕМВРИ Е!
Всеизвестен факт е, че Декември е един от любимите ми, да не кажа любимият ми месец. И това не се дължи само на присъствието на празника, който най-много тача, а именно Коледа. Това е така и заради зимата. Едно от нещата, които най-много обичам, е да съм си на село, печката да гори, направо да думка, както се казва, а навън да се сипят големи, бели, снежни парцали. Коледната украса да придава още уют и комфорт, докато всички в семейството сме се събрали на едно място.
Младата жена с дълга, черна коса, вървеше към своята стая. Тази нощ бе наистина мъчителна за нея. До момента Кубрат не я бе карал да говори толкова много. Главата й се беше замаяла.
В ръката си държеше свещ, чийто пламък потрепваше, докато тя ходеше. По пътя си подмина двама войници, които й се поклониха ниско.
Тази задачка е сравнително лесна. Поне спрямо загадката на Айнщайн.
Малко след като приключил обяда си,
Клин Билтън бил намерен безжизнен на пода до бюрото в Овалния си
кабинет - точно копие на този в Белия дом. На местопроизшествието
веднага бил извикан криминалният инспектор Брейн, който взел следните
показания:
Икономът: "Трябваше да полирам пода във всекидневната, но след обилния обяд бях задремал. За съжаление няма кой да потвърди алибито ми".
Шофьорът: "Трябваше да закарам колата на годишен преглед, но
първо се отбих до нас да дразня комшията Пешо, че возилото е мое и той
да се пръсне от яд. Жената ще потвърди."
Секретарката: "Още не беше станало време да подновя работа,
затова пушех пура в далечния ъгъл на кабинета. За съжаление само Клин
можеше да потвърди! След това отидох да се освежа и като се върнах го
намерих мъртъв."
Готвачката: "След като г-н Билтън се нахрани, аз прибрах
масата и започнах да мия съдовете. Нямаше никой покрай мен, за да
потвърди думите ми."
Съпругата: "Трябваше да отида на маникюрист с колата, но след като не я намерих в гаража, тръгнах пеша. Бях сама."
След като изслушал внимателно версиите на заподозрените, инспектор Брейн арестувал един от тях. Можете ли да отгатнете кой е бил убиецът и
как опитният криминалист го е разпознал?
Слънцето се показваше над хоризонта, когато в тронната зала нахлу мъж и с бърза крачка, дори леко подтичване застана на едно коляно пред трона.
- Какво е станало? - попита вяло младият мъж, пред когото вестоносецът коленичи.
- Загубихме трима в битката - рече плахо той. - Не успяхме. Още седем са ранени, а двама се отървахме почти без рани.
- Дявол да го вземе - изруга мъжът на трона. - Останахме твърде малко.
- Има и още нещо - продължи вестоносецът, - лявото крило е почти неизползваемо.
- Разбрах. Явно магията на клана си тръгна с всички останали. Вече не виждам как ще удържим следващата битка.
Знам, че са две под ред, но пък именно те сега са ми нон-стоп в главата.
Привет, драги ми читателю.
Сега ще се отдам на малко лирическо отклонение и ще разпусна, като излея душата си в този пост. Ще поговоря малко за времето, малко за себе си и доста за нещо, което ми се случи през последните две вечери, което беляза живота ми за пореден път като прекрасен.
Да започнем с това, че току що установих колко много обичам да съм си вкъщи, когато вали навън. Звучи смешно и забавно, но е така. Обичам дъжда, но обичам и да съм си вкъщи.
Андрей стоеше вече пета минута пред вратата, а в главата му се водеше битка - да почука или да си тръгне. Знаеше, че ако не го направи ще разклати позицията си във вестника, затова някак си му се налагаше да го направи.
Взе си на няколко пъти въздух и вдигна ръка да почука. Миг обаче преди кокалчетата на ръката му да ударят дървената повърхност, вратата се отвори рязко и в рамката застана Ива.
- Заповядай, очаквахме те.
- М-моля? - заекна Виденов.
- Нали ще пишеш статия за нас? Само не ни изкарвай откачалки.
- Ъъъ, добре - успя само да изрече мъжът и се вмъкна вътре.
Преди време ви пуснах една такава задачка, известна като задачата на Айнщайн. Тази е в същата насока. Весело мислене.
1. На брега има 5 бунгала и всички са заети.
2. В средното бунгало се усеща аромат на какао и се виждат бои за рисуване.
3. Математикът е настанен в бунгало с номер, равен на разликата на числата 63 273 и 63 269.
4. Географът живее в бунгалото между французина и математика.
5. Край първото бунгало физикът играе голф и се долавя аромат на чай.
6. От бунгалото на французина се чува хубава музика.
7. Химикът е съсед на географа и обича синия цвят.
8. Съседът на французина, който обича чай харесва белия цвят.
9. Испанецът е съсед на химика и предпочита жълтия цвят, а другият му съсед - зеления.
10. Биологът пие кафе в петото бунгало.
11. Любимото хоби на германеца е филателията, но той не обича кафе.
12. Ученият, който харесва сок е настанен в бунгало с номер, равен на частното на числата 96 и 48.
13. Любимата напитка на математика е млякото.
14. Японецът е съсед на математика и обича розовия цвят.
ВЪПРОС: Къде е настанен англичанинът и кой се занимава с икебана?
Резултатите от анкетата са налице.
Няма какво да добавя. Повечето от вас са в рамките на резервираността спрямо паранормалното. Само 27,08% са категорични в твърденията си. И все пак анкетата е проведена с близо 50 гласа, което значи, че обективно погледнато, всеки двама от седем са убедени, че свръхестественото съществува. Други двама от тези седем не биха твърдели, че го има, а един категорично ще отсече. По един от седмицата ще рече, че е възможно и че има необяснимо, но не биха го нарекли свръхестествено.
Резултатите от новата анкета с въпрос "Ползвате ли операционна система Android?" имат пряко значение за мен и затова са от голям интерес за едни проекти, които започвам. За целта обаче се нуждая от вашата помощ. Гласувайте и препращайте на други да гласуват.
Благодарности.
Нощта бе паднала. Светлините в къщурките започваха една по една да изчезват.
- Хайде, Скарабей! - подкани я майка й. - Бързо в леглото.
Малкото момиченце бе на не повече от годинка-две. Затича бързо до леглото си и се пъхна под завивките. Това бе любимата й част от вечерта.
Жената влезе подире й, легна до нея и започна да чете от книжката с приказки. Скарабей се намести удобно, отметна дългите си къдрави коси от розовото си личице и притвори очи, попивайки всяка думичка, изречена от майка й.
Приказката приключи, жената стана, наведе се, целуна дъщеря си и понечи да духне свещта.
- Остави я, моля те - промълви през сън детето.
Наранена от някого, отдръпва се назад.
Не желае със мен да сподели своя ад.
Подавам ръката си, да я измъкна от там.
Отново ме отблъсква и оставам си сам...
Месец мина, и половина... Мен ме нямаше, но ето ме сега. Сесията почна, аз съм неподготвен, какво повече да иска един студент. Краят на семестъра беше изключително напрегнат, но се справихме.
Толкова много имам да кажа, че не знам откъде да започна. Нека да е по хронологичен ред.
Андрей седеше на бюрото си в кабинета си. Вече минаваше обяд, а мъжът не спираше да мисли за Ива. Жената се бе появила същата сутрин, за да го покани на сбирщина на ясновидци. Андрей не вярваше в свръхестественото, макар тази нощ да му се бе привидяло нещо, което би объркало напълно вярванията му, ако беше истина.
Ще ме погледнеш веднъж с отворени очи и ще извърнеш главата си веднага. Ще будуваш и ще се измъчваш до ранни зори, че позволи този момент да избяга. Ще ме погледнеш веднъж насън може би и ще дойдеш при мен да ми кажеш как не искаш и този момент да излети, как искаш тук завинаги да останеш. Ще ме погледнеш веднъж, щом отвориш очи и ще ме потърсиш навярно веднага. Ще танцуваш и ще се радваш до ранни зори, че не ми позволи от теб да избягам. Ще ме погледнеш веднъж в съня си щом заспиш, ще се обърнеш и насън ще ми кажеш, как щастлива си и нищо не ще промениш и как на всички за мен ще разкажеш. Ще се вгледаш веднъж дълбоко в моите очи, ще се изгубиш вътре в тях веднага. Ще се докоснеш до мен и ще разбереш дори, че готов съм със теб да избягам.
Колко често четете книги?Щастлив съм да видя, че повече от 1/3 от отговорилите четат книга ежедневно. Процентното нареждане на отговорите можете да видите в таблицата по-долу, а аз през това време ще ви задам нов въпрос: "Вярвате ли в свръхестественото?" Преди седмица с две мои приятелки решихме да викаме Дама Пика. Знам, детинско, но като малък така се бях наплашил от въпросната Дама, че дори като я мерна в тестето с картите ми настръхваше козината. Отделно от това, аз много вярвам в необяснимото и паранормалното. Вярвам, че съществуват призраци или по-скоро енергията на човека, след като си отиде, която всички знаят като "дух".
Отговор |
| Проценти |
Ежедневно! |
| 35.29% |
Тази седмица. |
| 17.65% |
Преди няколко седмици. |
| 5.88% |
Преди около месец. |
| 17.65% |
Преди няколко месеца. |
| 11.76% |
Преди година-две. |
| 5.88% |
Никога. |
| 5.88% |
Лимузината караше по осеяната с множество светлини улица. Беше нощ, в която хиляди емоции щяха да бушуват у всеки един. На задната седалка седеше красив млад мъж и гледаше замислено през прозореца. Още малко и червеният килим щеше да се появи. Мъжът беше актьор и по последни данни бе номиниран за доста статуетки... Но мислите му препускаха в съвсем различна посока. Той мислеше за миналото. Идваше от малка държава, такава, която можеше да се побере над 10 пъти в Аляска. Актьорът си спомняше за детството си. Като малък беше изстрадал много. Беше останал без баща още на три. Но не заради друго, а защото той явно обичаше алкохола по онова време повече от него. И се беше помирил с това, беше приел това. Единственият му верен приятел беше майка му. А тя бе изстрадала още повече. Лошото беше в това, че той страдаше с нея. И това се отрази на детството му. Защото в един момент, той порасна твърде бързо.
Дъждът продължаваше да вали. Една от най-прекрасните гледки на София бе именно когато вали, особено нощем - тихо, спокойно. Няма жива душа по улиците. Единственото, което се чува е трополенето на дъждовните капки по паважа. Тази нощ не се различаваше с нищо. Светкавицата прониза небосвода и освети зловещо блоковете. Всички в тях спяха. Включително и мъжът, който живееше в единия от апартаментите на тринайстия етаж в една от високите кооперации.
Мина се време, от както за последно писах. Причината е в това, че имах много работа и доста задължения. Обвързах се с множество неща, които явно бяха твърде голям залък за моята уста. Щастлив съм да обявя, че наполовина ги преглътнах.
|