Лимузината караше по осеяната с множество светлини улица. Беше нощ, в която хиляди емоции щяха да бушуват у всеки един. На задната седалка седеше красив млад мъж и гледаше замислено през прозореца. Още малко и червеният килим щеше да се появи. Мъжът беше актьор и по последни данни бе номиниран за доста статуетки... Но мислите му препускаха в съвсем различна посока. Той мислеше за миналото. Идваше от малка държава, такава, която можеше да се побере над 10 пъти в Аляска. Актьорът си спомняше за детството си. Като малък беше изстрадал много. Беше останал без баща още на три. Но не заради друго, а защото той явно обичаше алкохола по онова време повече от него. И се беше помирил с това, беше приел това. Единственият му верен приятел беше майка му. А тя бе изстрадала още повече. Лошото беше в това, че той страдаше с нея. И това се отрази на детството му. Защото в един момент, той порасна твърде бързо.
Пубертетът му мина за няколко месеца. И на 15 той вече беше възрастен. А и като по-малък разсъждаваше като такъв. Светлините го заслепиха и го отърсиха от мислите му.
"Постигнах твърде много!", рече си наум. Вратата се отвори и мъжът стъпи на червения килим. Неусетно мина по него, снима се с този и онзи, докато накрая не се намери на мястото си пред сцената, на която щяха да се раздават Оскарите. Церемонията започна доста след това. Раздадоха се няколко броя статуетки, докато не дойде награда за главна мъжка роля. В този момент актьорът чу името си, обявено като победител и се наложи да излезе, рече няколко смотолевени заучени фрази и си седна обратно. Два часа по-късно бе помолен да се изправи пред микрофона, в позицията си на актьор с най-много призове за вечерта. Бе спечелил осем от десетте си номинации, което официално го направи най-касовия актьор. Тук вече той трябваше да говори от сърце и без да използва заучените реплики...
- Аз съм... - започна той, но се спря. - Ако трябва да съм честен, не особено изненадан. Борих се за това с кървави сълзи и пот на челото. Но не го направих, за да спечеля тук. Спечелих много повече. Но това нямаше да го постигна без няколко хора. Знам, че е тривиално и банално да се поздравяват хората, които са ти помогнали да стигнеш до тук, но аз няма да благодаря, а ще прощавам и ще искам прошка. На хората, които ме тормозеха в детството ми - аз ви прощавам. На хората, които ме използваха в училище - аз ви прощавам. На хората, които ме заклеймяваха за надут, вместо да ме опознаят - аз ви прощавам. На хората, които пускаха слухове в гимназията, че съм гей, защото гаджетата им предпочитаха да се движат с мен - аз ви прощавам. На хората, които ме забавяха и спираха талантите ми - аз ви прощавам. На приятелите, които никога не бяха до мен така, както аз до тях - аз ви прощавам. На роднините, които бяха твърде критични и не оценяваха това, което правех - аз ви прощавам. На баща ми, който никога не се постара дори да бъде баща за мен - аз ти прощавам. Защото ако не бяхте всички вие, аз никога нямаше да видя какъв точно да не ставам. Вие ми дадохте нагледни примери за всичко, което презирам и ненавиждам и за това аз ще съм ви винаги благодарен. Защото сега седите вкъщи и се хвалите на семейства и приятели, че ме познавате, забравили всичко, което сте ми причинили. Кой искал да ме бие, кой искал да ме нарани по друг начин - няма значение, защото ви прощавам. И тук идва ред аз да искам прошка. Ще започна с човека, който е бил винаги до мен. На майка си, която преживя всички трудности с мен, така както аз преживях всички с нея - прости ми! За дните, в които си плакала за мен - прости ми! За дните, в които съм ти късал сърцето - прости ми! За нощите, в които си стояла будна заради мен - прости ми! За всяко страдание, което съм ти причинил - прости ми! Това е което постигнах и мога само да си мечтая да се гордееш с мен. Искам ти прошка, защото съм сигурен, че дори в момента пускаш поне една сълза за мен. Благодаря! Ще продължа с хората, които ме подкрепяха такъв, какъвто съм и не са се срамували от мен. Мои приятели - простете ми! За всички моменти, в които съм ви натъжавал или огорчавал - простете ми. На роднините, които ме изграждаха като личност, а аз не им се отблагодарих - простете ми. На онези, които помогнаха във всяко мое начинание - простете, ако съм ви засегнал. Благодаря! На онези, на които им пукаше за мен, а аз ги пренебрегвах - простете ми! Благодаря! Всичко, което съм сега дължа на тези хора! Благодаря, благодаря... Благодаря!
Няма коментари:
Публикуване на коментар