Андрей седеше на бюрото си в кабинета си. Вече минаваше обяд, а мъжът не спираше да мисли за Ива. Жената се бе появила същата сутрин, за да го покани на сбирщина на ясновидци.Андрей не вярваше в свръхестественото, макар тази нощ да му се бе привидяло нещо, което би объркало напълно вярванията му, ако беше истина.
На вратата се почука и вътре влезе млада руса жена, с очила и стегнат кок.
- Шефът те вика веднага в офиса си - притеснено рече жената и се вгледа в очите на мъжа.
- Каза ли защо? - попита Андрей.
- Не, но не звучеше ядосан. По-скоро разочарован. Намери ли за какво да пишеш?
Мъжът поклати глава.
- Няма стойностни материали. Искам да напиша статия, която има значение, а не просто някоя жълта клюка. Не сме такъв вестник.
- Знам, но господин Керезов не го интересува това. Той иска статия.
- Вероятно за това ме вика.
- По-добре върви - рече жената.
Минутка по-късно Андрей почука на вратата на шефа си и след като получи отговор да влезе, мъжът отвори и се вмъкна.
- Искали сте да ме видите, господин Керезов.
- Да, Андрей. Заповядай - покани го да седне.
Възрастният мъж бе усмихнат. Андрей му се възхищаваше. За своите близо шестдесет години, Иван Керезов изглеждаше стегнат, изтупан, величествен и въпреки това - с невероятен характер. Чудеше се дали и той на тази възраст ще изглежда по същия начин.
Виденов се подчини и се настани на стола пред бюрото на работодателя си.
- Намери ли статията, която търсиш вече толкова време?
- Не, господин Керезов. За съжаление не успявам да намеря подходящ обект.
- Това, което чувам е много тъжно. Ще се наложи за този брой аз да ти възложа задачата, съжалявам.
- Няма проблеми - разочаровано се смири Андрей.
- Ти все пак търси своята статия, но не бездействай заради нея. Отне ти три години да се качиш на този пост, а вече втора го държиш. Бордът ще ме накара да те понижа, ако не и по-лошо, ако не им представя статия. Затова се налага да ти измисля за какво да пишеш.
- Разбирам.
- Тази седмица има събрание на асоциацията на ясновидците.
- Знам, един техен член се опита да ме покани тази сутрин.
- Прекрасно. Можеш да направиш тази седмица статия за тях.
- Но...
- Освен ако нямаш други планове.
- Ще се захвана.
Виденов излезе. Не можеше да прецени какво му е. Дали е ядосан, задето трябва да ходи при ясновидците, или разочарован, задето не може да измисли за какво друго да пише. Размина се по пътя си с жената, която преди малко го бе извикала, и я спря.
- Вики, извинявай, би ли ми намерила телефон на някой от асоциацията на ясновидците?
- Кой го иска?
- Аз.
- Ти? Ясновидци? От кога се интересуваш?
Андрей се усмихна горчиво и погледна към вратата на Керезов.
- Ясно. Той те кара, нали? - прошепна тя
Виденов кимна и я помоли да му донесе информацията в офиса, след което се запъти надолу към кафето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар