Дъждът продължаваше да вали. Една от най-прекрасните гледки на София бе именно когато вали, особено нощем - тихо, спокойно. Няма жива душа по улиците. Единственото, което се чува е трополенето на дъждовните капки по паважа.
Тази нощ не се различаваше с нищо.
Светкавицата прониза небосвода и освети зловещо блоковете. Всички в тях спяха. Включително и мъжът, който живееше в единия от апартаментите на тринайстия етаж в една от високите кооперации.
Гърмежът от светкавицата накара Андрей да се събуди рязко. Сънуваше много странен сън. Нещо историческо беше. Някакъв мъж с дълга коса и мустаци говореше нещо на други. Тъкмо преди Андрей да разбере за какво става въпрос, гръмотевицата го събуди.
Той погледна към часовника, за да разбере че минава четири часът. Мъжът въздъхна и разтърка очите си. Когато ги отвори се изплаши до смърт.
- Мили Боже! - кресна той.
Пред леглото стоеше бледа жена с дълга черна коса.
- Коя си ти? - попита мъжът, след като се изправи.
- Нямам много време, слушай внимателно - рече жената. - Ще се случи нещо ужасно. Той ще се домогне до страшни средства, неща, които не бива да се извършват.
- Въпросът си остава. Коя си ти?
- Намери начин да оправиш нещата.
Жената изчезна. Андрей примигна няколко пъти. Тя наистина се изпари във въздуха. Мъжът разтърка още по-силно очите си. Дали все още не сънуваше? Не бе нормално някой да изчезва по такъв начин.
Няколко часа по-късно Андрей вече се бе облякъл и пиеше кафе. Не бе успял да заспи след това, което се бе случило. Тъкмо облече сакото си, когато звънецът на вратата оповести, че има някой отвън.
Мъжът отвори и пред него застана жена с права, руса коса.
- Андрей Виденов? - попита жената.
- Да, аз съм.
- Ива Янева, приятно ми е.
Двамата се ръкуваха.
- Аз съм представител на асоциацията на ясновидците в София.
- Извинявайте, на кое?
- Асоциацията на ясновидците. Бихме желали да ви поканим на една наша конференция тази седмица.
- Благодаря, но не вярвам в ясновидството.
- Нашият председател държи да дойдете - усмихна се Ива.
- Как всъщност решихте точно мен да поканите? Откъде знаете къде живея?
- Ние сме ясновидци, нима се учудвате?
- Както казах, не вярвам в тези неща.
- Вижте, във ваш интерес е да дойдете. Нито плащате нещо, нито губите нещо.
- Мисля да пропусна.
- Както решите - въздъхна тя. - Но по един или друг начин, пак ще се срещнем.
Мъжът остана безмълвен.
- Беше ми приятно - подаде му отново ръка и след като се здрависаха, жената пое към асансьора, оставяйки Андрей сам с мислите си.
Няма коментари:
Публикуване на коментар