В нощта на Оскарите

Лимузината караше по осеяната с множество светлини улица. Беше нощ, в която хиляди емоции щяха да бушуват у всеки един. На задната седалка седеше красив млад мъж и гледаше замислено през прозореца. Още малко и червеният килим щеше да се появи. Мъжът беше актьор и по последни данни бе номиниран за доста статуетки... Но мислите му препускаха в съвсем различна посока. Той мислеше за миналото. Идваше от малка държава, такава, която можеше да се побере над 10 пъти в Аляска. Актьорът си спомняше за детството си. Като малък беше изстрадал много. Беше останал без баща още на три. Но не заради друго, а защото той явно обичаше алкохола по онова време повече от него. И се беше помирил с това, беше приел това. Единственият му верен приятел беше майка му. А тя бе изстрадала още повече. Лошото беше в това, че той страдаше с нея. И това се отрази на детството му. Защото в един момент, той порасна твърде бързо.