Андрей стоеше вече пета минута пред вратата, а в главата му се водеше битка - да почука или да си тръгне. Знаеше, че ако не го направи ще разклати позицията си във вестника, затова някак си му се налагаше да го направи.
Взе си на няколко пъти въздух и вдигна ръка да почука. Миг обаче преди кокалчетата на ръката му да ударят дървената повърхност, вратата се отвори рязко и в рамката застана Ива.
- Заповядай, очаквахме те.
- М-моля? - заекна Виденов.
- Нали ще пишеш статия за нас? Само не ни изкарвай откачалки.
- Ъъъ, добре - успя само да изрече мъжът и се вмъкна вътре.
Коридорът изглеждаше голям. Малко по-вдясно имаше огромно стълбище за втория етаж. Лампите надолу към края на помещението не светеха и не се виждаше накъде води. Веднага вляво от входната врата се намираше друга врата, водеща към притъмнено помещение с весело горяща камина, където се бяха разположили седем човека около кръгла маса с прекрасна лилава покривка. Имаше още два празни стола около масата - на единия седна Ива, а другият явно бе приготвен за Андрей. В дъното на стаята имаше още една врата, която сега стоеше затворена. Репортерът не можа да не забележи многото дървени скринове и секции, опасващи стените на стаята.
Мъжът кимна в знак за поздрав. Всички изглеждаха заинтересовани от него, само една жена му хвърли пренебрежителен поглед.
- Здравей - усмихна му се младо момче, на не повече от двадесет години. - Аз съм Дани, приятно ми е-
- Андрей Виденов - тихо промълви на седящия вдясно от него Дани.
- Добре дошъл - приветства го видимо по-възрастния от всички останали мъж. Докато всички изглеждаха на под тридесет години, той сякаш наближаваше четиридесетте. - Решихме да те включим в сеанса, за да предадеш максимално реално всичко в статията си.
- А не, не, няма нужда - засмя се пресилено Андрей, докато включваше диктофона на запис.
- Настояваме! - усмихна се мъжът. - Аз съм Филип, председател на асоциацията. Това са колегите ми, вече се запозна с Дани, от него насам са Никол, Мария и Хари. От другата ти страна е Ива, с който също се познаваш вече, до нея са Сам и Жана.
- Сам? - попита Андрей, чудейки се дали не е чужденец.
- Самуил, всъщност - отвърна мъжът. - Но за по-кратко предпочитам да ми викат Сам.
- Добре, да започваме, какво ще кажете? - попита Филип. - Хванете се за ръце.
Всички се подчиниха. Андрей се дръпна леко назад, за да направи място на Ива и Дани, но Ива подаде ръка на него.
- Хайде, няма нищо страшно. Просто ще споделим образ от миналото заедно - подкани го тя.
Виденов погледна първо към нея, после към Дани, който също подаде ръка и се видя принуден да се включи.
Жената, която седеше през едно място от него обаче също отказваше да влезе в кръга. Вместо това бе скръстила ръце и гледаше изпепелително Филип.
- Хайде, Никол, не упорствай сега - сниши тон председателя.
- Отказвам! Не е това начинът - отвърна тя.
- При вот седем към едно твоят глас в случая не се зачита. Сега се включи в кръга преди да направим ново гласуване за други действия, касаещи теб.
Андрей се почувства не на място. Сякаш се натрисаше на нещо лично.
Никол въздъхна тежко и с бесни пламъчета в очите хвана подадените към нея ръце малко по-рязко.
- Прекрасно. Сега затворете очи. Трябва да се концентрираме добре, за да призовем момент от миналото.
Вече единствения шум идваше от припукването на дървата в огъня.
Андрей почувства леко безпокойство. Не разбра от какво е породено, но се загнезди у него.
- Добре, започваме да получаваме първите сигнали, първите усещания - рече Филип.
На входната врата се почука.
- Аз ще отворя - каза Дани.
- Не прекъсвайте кръга, вече сме започнали.
Дани се изправи, Никол се намести по-близо до неговото място, Андрей направи същото. Дани се откъсна, а другите двама веднага стиснаха ръце.
Стотна след допира на ръцете, Никол се пусна като опарена и се изправи.
- Те са тук! - изкрещя тя и се спусна към шкафа.
Андрей отвори рязко очи и се замая. Какво се случи току що? Бе видял ясно пред лицето си дулото на оръжие.
Чу се тъп удар. Всичко се разви толкова бързо. Правата жена дръпна предпазителя на пистолет, който бе извадила от скрина, и опъна ръката си точно в момента, когато през вратата на стаята премина висок мъж с оръжие със заглушител. Никол дръпна спусъка и мъжът се скри веднага зад стената стоварвайки се със звука на същия тъп удар, който се бе чул преди малко. Андрей се принизи над масата.
- ДАНИ? - изкрещя Ива, но отговор не последва.
Никол погледна през вратата на стаята.
- Мъртъв е - рече тя.
- Заредете се - изкрещя Филип и останалите се стрелнаха към скриновете.
Чак сега Андрей забеляза с какво са пълни мебелите - множество различни оръжия бяха наредени вътре. Къде бе попаднал? Дали нямаше да го убият сега? Дали това не бе някоя групировка за внос и износ на оръжия?
- Тръгвай! - подкани го Сам и посочи вратата в дъното. Вече беше отворена и водеше към тъмен вътрешен коридор.
- Идват още - писна Никол и тръгна към вратата, правейки знак на Филип да тръгне преди нея.
- Тръгвайте първо вие - отвърна й той. - Погрижи се Андрей да не пострада.
Последва изстрел и куршумът изсвистя между тях, забивайки се в стената.
Ива и Сам задърпаха Андрей през тайния изход. Никол започна отново да обстрелва нападателите. Филип се бе оборудвал с полуавтоматично оръжие и стреляше на посоки.
- ТРЪГВАЙТЕ! - повтори Филип.
Сам кимна и двамата с Ива бутнаха репортерът, сетне прекрачиха прага. Вратата се затвори и тъмнината ги обгърна.
Няма коментари:
Публикуване на коментар