Листо от Роза, Част І, Епизод 2

Слънцето се показваше над хоризонта, когато в тронната зала нахлу мъж и с бърза крачка, дори леко подтичване застана на едно коляно пред трона.

- Какво е станало? - попита вяло младият мъж, пред когото вестоносецът коленичи.

- Загубихме трима в битката - рече плахо той. - Не успяхме. Още седем са ранени, а двама се отървахме почти без рани.

- Дявол да го вземе - изруга мъжът на трона. - Останахме твърде малко.

- Има и още нещо - продължи вестоносецът, - лявото крило е почти неизползваемо.

- Разбрах. Явно магията на клана си тръгна с всички останали. Вече не виждам как ще удържим следващата битка.

- Какво се случва, Пик? - въздъхна и се изправи. В очите му се четеше загриженост. - Докога ще търпим да ни мачкат?

- Какво предлагаш? Никога няма да се присъединя към Алианса. Онази корпоративна шапка, която налагат върху клановете. Единственото, което целят е да завземат света отвътре, да го направят червив.

Вратата се отвори и вътре нахлу трети мъж.

- Господарю! - рече той задъхан. - Отвън чака Аман. Настоява за среща с Вас!

Настана тишина. Първият вестоносец само местеше поглед от втория към Пик и обратно. Лидерът от своя страна примигна няколко пъти преди да отговори.

- Кажи ма да си върви.

- Отказва да тръгне.

Вратата се отвори и вътре се вмъкна висок мъж в тъмно-зелена роба. Пик се изправи рязко.

- Напусни веднага!

- Първо искам да поговорим - отвърна новодошлият.

- Няма какво да говорим.

- Изслушай ме! Дай ми пет минути.

Пик се вгледа в него. В очите му играеха пламъчета.

- Оставете ни - нареди той на поданиците си и си седна обратно на трона.

Двамата се поклониха ниско и се изнизаха, хвърляйки любопитни погледи към гостенина. Нима Аман бе дръзнал да стъпи отново в залата?

- Имаш три минути. Започвай.

Аман въздъхна и си пое въздух:

- Има новосъздаден клан. Казва се "Пустинна Роза" и набира членове. Съветвам те да се прехвърлите там. И без това "Сянката" умира. По-добре да се спасите, докато можете.

- За разлика от теб, аз съм готов да потъна с кораба си. Поех отговорност към клана в момента, в който ти се отказа, за да станеш канцлер в Алианса.

- Стига, Пик. Давам ти съвет, като лидер на лидер.

- Ако исках съветник щях да си намеря един - викна момчето и се изправи.

Бе стиснал ръце в юмруци. Пламъчетата в очите му се бяха развихрили още повече.

- Помисли си хубаво, не бързай с реш...

Но Пик не го остави да довърши. С рязко движение се обърна, изпъна ръка и бесни сини огньове се стрелнаха от нея към Аман. Мъжът вдигна небрежно своята ръка и пламъците се разделиха на два снопа, обгръщайки го и събирайки се отново зад него.

В залата се завихри вятър от магиите. Сетне утихна, светлината бе приглушена отново, огньовете изгаснаха.

- Как смееш?! - задъха се Пик и седна отново на трона си. - Ти ни изостави. Беше мой ментор толкова години наред. Всичко, което знам съм го научил от теб. Всяка магия, всяка морална ценност. Всичко!!! С какви очи се връщаш отново тук, за да се опиташ да ни въвлечеш в Алианса, след като предаде лоялността си към клана и я остави в ръцете на невръстно момче? Колко години аз трябваше да се опитвам да свържа двата края за "Сянката", след като именно ти ми каза, да не се поддавам на корпорации, а да оставя името на една вече изградена династия да се стеле пред мен и да ни води? Остави ме на кораба си и ме провъзгласи за негов капитан, знаейки, че той потъва. А капитаните винаги потъват с корабите си, вече ти казах. Нямаш право да ме вербуваш и да се отмяташ от думите си.

- Помисли над предложението ми - спокойно рече Аман. - "Пустинна Роза" не е като останалите кланове. Виждам потенциал в него. Различава се от Алианса, макар да е под негова опека.

- Върви си! - изсъска Пик. - Денят, в който напусна "Сянката" е денят, в който ще напусна този свят.

Аман се завъртя и излезе от залата, оставяйки младият владетел сам с мислите си.