Сега ще се отдам на малко лирическо отклонение и ще разпусна, като излея душата си в този пост. Ще поговоря малко за времето, малко за себе си и доста за нещо, което ми се случи през последните две вечери, което беляза живота ми за пореден път като прекрасен.
Да започнем с това, че току що установих колко много обичам да съм си вкъщи, когато вали навън. Звучи смешно и забавно, но е така. Обичам дъжда, но обичам и да съм си вкъщи.
И докато си мисля тези работи в главата ми се пръкнаха други мисли. Зачудих се кога ще осъществя мечтите си? Най-съкровената и върховна моя мечта е да стана актьор. Причините са няколко. Първата звучи леко комично, а именно - като малък исках да съм много неща - криминолог, адвокат, археолог, певец, писател, художник, танцьор, лекар, фармацевт, журналист/репортер, радио-водещ, телевизионен водещ, музикант (пианист или цигулар)... Логиката ме наведе към актьор, тъй като в различни роли мога да се докосна до всяка от тези професии и да усетя нейната магия. Втората ми причина да желая толкова силно да стана артист бе отпечатъка, който моите любими актьори оставиха у мен. Копнея да мога и аз да оставя такъв отпечатък у някого, да му помогна в труден момент чрез играта си, така както на мен ми помогнаха любимите филми и сериали. Проблемът в цялата картинка (защото всяка история си има антагонист) е че нямам необходимото образование. Чувам, че талантът (особено за комик) си го имам, но кой да го забележи? Като кандидатствах след осми клас сметнах, че за да стана актьор висше няма да ми трябва, затова се насочих към химията и по-точно лекарствата. Завърших си гимназията с тази специалност и записах висше като надграждане на същото. За секунда да ме навият да ходя в НАТФИЗ, но в следващата утвърден актьор ме разубеди, с думите, че там няма да ме научат на нещо конкретно и че ако си имам таланта образование няма да ми е необходимо. Сега сключвам пръсти и се надявам да ми падне от някъде възможност. Но от малък знам, че ако сам не си го направиш друг няма да го стори, затова започвам разни проекти. Казвам ви го това, за да ми стискате палци да се осъществят. В крайна сметка вие ще сте първите, които ще станат зрители на моите проекти.
И последното нещо, което исках да спомена са двете прекрасни вечери, които имах на откриването на новия сезон на VIP Brother. Сега ще си кажете какъв е тоя, вече тотално ме загуби. Обаче не знаете, че моята работа там не беше а съм публика, а трябваше да ескортирам по един VIP от хотела до къщата на вечер. Първата вечер трябваше да заведа Ники Сървайвъра. Смея да твърдя, че е невероятно забавен човек. Нямам лоши впечатления от него, дори бих казал, че е доста интелигентен и земен. Въобще не се чувства VIP.
Докато чакахме да го отпратят на заточение в "затвора", имах щастието да се запозная с Никол Станкулова, която е страшно симпатична и по същия начин доста интелигентна. Направи ни забележка на мен и колегите ми да не й говорим на "Вие", защото не е шестима, а само една.
Малко по-късно се срещнах и с Марияна Попова. Много мила жена, отзивчива и усмихната. Нямаше капчица надменност, въпреки че е нормално жена от нейния калибър да е с носа в небето. Ни помен от такова поведение. Свалям й шапка.
За Юлиян Константинов няма смисъл да говоря, с него се знаем вече от две години насам почти, както винаги размазва с хумор и житейски истории.
Но двамата, които най-много ме очароваха бяха тези, с които се запознах втората вечер. Имах несравнимото удоволствие да пътувам с Орлин Павлов на път към къщата. Човекът е невероятен. Подхвана разговора, разказваше как е бил в хотела, какви неща са правили с приятелите си, как са се забавлявали по рождените си дни. Той се интересуваше и от нас с шофьора, което също беше някак странно за мен, но пък ми стана доста весело. Разказвахме си вицове, смяхме се. А аз към настоящия момент съм един напълно невзрачен и никому неизвестен младеж. Бях впечатлен от това, че Орлин не ме третираше като някакво допълнение или фен, а като обикновен човек, с който едва ли не са се видели на по кафе.
И последната персона, но не по важност, е Аксиния Ченкова. Девойката, която в един друг формат напусна първа, продължи с пеенето и поддържа соловата си кариера, беше страхотна. Запознахме се, а тя се държеше сякаш се познаваме и не сме се виждали от доста време. Усмивката, чувството за хумор и множеството любопитни въпроси към мен и колегите ми... Бях изненадан, че вместо ние да й благодарим, че ни е позволила да си поговорим с нея, тя ни благодари, че сме останали да си говорим. Бях приятно изненадан, когато каза, че не помни хора, за да не се затормозява, но ако й напомним за таксито ще се сети веднага.
Причината, поради която ви споделям всичко това е следната: Не се водете от предразсъдъци. Това, че тези хора са известни и са постигнали нещо в живота си не значи не са надути или превзети. Щом си говореха с едни напълно случайни момчета на по 20 години, значи имат душа и сърце. Не се водете от слухове, защото винаги ще има хора, които ще се дразнят на чуждия успех и ще гледат типично по български да пробват да го сринат. И това не го прилагайте само към известните личности. Никой няма право да си вади мнение за някого преди да е разменил две думи с него. Иначе нямате база за оценка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар