Добро утро, драги ми читатели!
Тази сутрин съм в едно много особено настроение - апатично. Нищо не ми се прави. Чудя се на какво ли се дължи всичко това. От една страна смятам, че причината е безпомощността, която изпитвам последно време. Имам чувството, че не постигам нищо и съм в някакъв застой. Предстоят ми изпити, за които едновременно ми е все едно дали ще взема и някак си искам да си ги взема. А не съм учил за тях и това допълва апатичността.
Тази сутрин постът ми няма да е особено дълъг, тъй като имам точно един час да се оправя, да си изпия кафето и да изляза. Затова ще отделя следващите 15 минутки за вас, а след това ще отделя малко време и за себе си.
Добро утро, драги ми читатели!
Тези, които ме познават лично сега ще възкликнат "Пак не си спал цяла нощ, нали?". В отговор бих отговорил просто "Да". Затова сега съм се заредил с невероятна доза кофеин, плуваща в препълнената ми порцеланова чаша на Зайо Байо с кафе. Всъщност, не спах цяла нощ поради простата причина, че не ми се спеше. В интерес на истината онази вечер си легнах (за изненада пак на всички, които ме познават) в 22:30, събудих се в 4:30, вършех разни работи на компютъра до към 8:30, когато пак заспах, за да се събудя в 11:30 и да заспя отново в 13:00, събуждайки се в 17:00... След този сложно разпокъсан график, от който се вижда, че съм проспал вчерашния ден, може да ви стане ясно, че сега съм свеж като марулка, както се изразява една моя близка приятелка.
ДЕКЕМВРИ Е!
Всеизвестен факт е, че Декември е един от любимите ми, да не кажа любимият ми месец. И това не се дължи само на присъствието на празника, който най-много тача, а именно Коледа. Това е така и заради зимата. Едно от нещата, които най-много обичам, е да съм си на село, печката да гори, направо да думка, както се казва, а навън да се сипят големи, бели, снежни парцали. Коледната украса да придава още уют и комфорт, докато всички в семейството сме се събрали на едно място.
Привет, драги ми читателю.
Сега ще се отдам на малко лирическо отклонение и ще разпусна, като излея душата си в този пост. Ще поговоря малко за времето, малко за себе си и доста за нещо, което ми се случи през последните две вечери, което беляза живота ми за пореден път като прекрасен.
Да започнем с това, че току що установих колко много обичам да съм си вкъщи, когато вали навън. Звучи смешно и забавно, но е така. Обичам дъжда, но обичам и да съм си вкъщи.
И тъй, привет драги читателю. Като първи пост в този новосъздаден блог, желая да те приветствам с "Добре Дошъл" и да ти кажа, че ако търсиш място, където да откриеш нещо интересно за някой забавен или опасен опит (както заглавието подсказва), значи си на грешното място... Не, чакай. Всъщност може и да си намериш, защото аз ще пускам всичко тук.  Наскоро започнах да гледам този невероятен сериал "Fringe", в който се разказва за агент Оливия Дънам към ФБР, която неволно бива въвлечена в тази част от света, където науката се е развила до степен, в която става извън възможностите да бъде контролирана от човека. И точно тази наука е причината да има доста смъртни случаи по света. Като например полетът от Хамбург - в самолета всички се разпаднаха до прости скелети, покрити с тъничка ципа. Привидно наподобяващ биотерористичен акт, този случай бива взет присърце от агент Дънам, когато колегата й Джон Скот е засегнат от същото нещо, накарало пътниците и екипажът на полета да се разградят толкова бързо. В опитите си да го спаси, Оливия намира
|
