Тези, които ме познават лично сега ще възкликнат "Пак не си спал цяла нощ, нали?". В отговор бих отговорил просто "Да". Затова сега съм се заредил с невероятна доза кофеин, плуваща в препълнената ми порцеланова чаша на Зайо Байо с кафе. Всъщност, не спах цяла нощ поради простата причина, че не ми се спеше. В интерес на истината онази вечер си легнах (за изненада пак на всички, които ме познават) в 22:30, събудих се в 4:30, вършех разни работи на компютъра до към 8:30, когато пак заспах, за да се събудя в 11:30 и да заспя отново в 13:00, събуждайки се в 17:00... След този сложно разпокъсан график, от който се вижда, че съм проспал вчерашния ден, може да ви стане ясно, че сега съм свеж като марулка, както се изразява една моя близка приятелка.
Наистина е разкошно да си буден рано сутрин. Имаш чувството, че си готов да превземеш света, че се подготвяш за приключенията, които денят ще ти поднесе... Но аз съм още млад и както една провокативна певица пее "I'm gonna marry the night", което в превод се превежда "Ще се оженя за нощта". За мен денят приключва някъде около 4 сутринта и ако заспя преди това, смятам времето до въпросния час за загубено в сън. Имам чувството, че проспивам часовете, в които бих могъл да свърша редица други работи, като да пиша по книгата си, да администрирам сайтовете си...
И тук идва моментът, в който ви дължа поредното си извинение. За читателите е важно всеки ден да има какво ново да видят в блога. И е доста затормозяващо да получаваш по един пост седмично, понякога дори месечно. Разбирам ви, аз също следя някои блогове и се дразня, когато има двудневно отсъствие на автора. Затова мога само да ви се извинявам, докато не ви писне. Истината е, че съм затрупан с куп простотии, поех една длъжност вкъщи, която поглъща част от свободното ми време, добавяйки и студентския ми живот, наред със снимките, които ми се явяват единствения доход, колкото и оскъден да е, бих казал, че е героизъм, че успявам да направя четири поста за месеца. За капак съм изпаднал в една творческа дупка, от която сякаш не мога да се измъкна. Опитвам се да задействам вдъхновението си, като гледам филми и чета други книги. Наскоро гледах "Хобитът", но докато задействам писането си... музата избяга. Започнах Game Of Thrones и дори Gossip Girl (за която мога с гордост да твърдя, че разгадах коя е, преди да гледам финалния епизод). Всички тези продукции ме впечатляват силно. И се опитвам да пиша епизодите тук, да разписвам главите в книгата си... но не се получава. Тези от вас, които малко или много се занимават с писане, вероятно знаят за онези периоди, в които знаеш какво искаш да напишеш, но просто точните думи не ти идват. А всеки себеуважаващ се автор не би дръзнал да опише сцена от произведението си с неподходящи думи. И тук идва ред на моя първи въпрос: Как се борите с тези творчески дупки? Имате ли някаква терапия за липсата на вдъхновение?
Чудно ми е, ако започна да издавам произведенията си по някакъв начин, дали емоцията от това, че съм публикуван, би активирало отново желанието ми за писане. Проблемът в днешно време обаче е как да публикувам произведенията си. Човек не може да ходи от сайт на сайт, от място на място и от издателство на издателство, молейки се за спонсорство. Така де, човекът може, но аз не мога. А и ми споделиха, че неизвестни български автори... трудно се издават, освен ако не е автоиздаване или себеиздаване (ужас, на английски звучи по-добре - self publishing). Вярно, мога да започна тук да пускам глава по глава книгите си, но как да съм сигурен, че някой няма да им направи copy-paste и да писне, че съм му откраднал идеята? Плагиати - бол, за съжаление. Тук идваме и до следващите няколко въпроса, които ме измъчват: Как стоят нещата с авторските права? Къде и как се купуват? Как "патентоваш" произведението си, така че да не ти го "приватизира" някой друг и да останеш с пръст в устата? Как да издадеш книга, без да хвърлиш много средства на вятъра? Съществуват ли спонсори, които да инвестират в издаването на книга, за която не знаят, дали ще пожъне успех?
Вярно е твърдението, че българските съвременни автори не могат да просперират в България и това е тъжна новина, която уви е също толкова реална. Българинът е станал консуматор, както Орлин Павлов веднъж ми каза, който изсмуква чуждото, но не тачи родното. Изкуството и културата е моето призвание, моята съдба и моята любов. Но в България, е моето проклятие. Защото реално погледнато, изкуството и културата у дома са дъното на обществото. Бих се радвал това да се промени по някакъв начин, защото в по-цивилизования свят, те са каймакът, а не утайката.
И тъй, след като ви напълних главата с какви ли не простотии и вероятно си казвате "Боже, какъв е този човек и защо ме занимава с глупости", време е да се върна към последните няколко епизода от Gossip Girl, след което да си пооправя стаята, защото анархията е владетел на тези територии, да полегна по обяд и да стана за снимки, тъй като Denis & Friends не може без мен. Шегувам се - може, ама ама аз не мога без него. И тъй, след този дълъг и тягостен пост, за чието писане хвърлих времето, през което си изпих конската доза кафе... искам да ви кажа, че аз сериозно търся отговор на гореспоменатите въпроси. Тъй че, ако ги имате, или имате мнение по тях, не се притеснявайте да коментирате тук, или да споделите на мейла ми - stephan.stamenoff@abv.bg
За новата година си пожелавам да съм по-редовен тук (уау, това пък откъде дойде). В този пост ще се разделя с вас, както един известен персонаж го прави, който ми е влязъл в момента под кожата...
XOXO,
Стуф!
Няма коментари:
Публикуване на коментар