- Никол! - възкликна Сам! - НИКИ Е!
Жената се вмъкна бързо и затвори вратата след себе си. След като всички излязоха от позициите си и тя ги огледа, попита:
- Къде е Филип?
- Нямаме идея - отвърна Мария, след като я завлече към камината. - Измръзнала си.
- Ники, какво се случи? - попита Захари.
Жана подаде чаша с горещо кафе на новодошлата, която седна на дивана срещу огъня и започна да разказва:
- След като всички се пръснахте, с Филип останахме, за да преместим тялото на Дани. Оказа се, че не е мъртъв.
- Моля?! - изненада се Ива.
- Да, дишаше. Едва. Качих го на колата и веднага го откарах в болницата. Затова се забавих толкова. Филип обаче изостана. И пристигнаха още от онези. Откъде се взимат нямам идея.
- Трябва да идем да видим Дани! - възкликна Жана.
- След малко - спря я Никол. - В момента е в операционната. Куршумът е засегнал няколко органа и е изгубил доста кръв. Дадох номера си на сестрата, понеже им казах, че трябва да съобщя на семейството му, а това не е нещо, което става по телефона. Ще ми се обадят, щом приключи операцията.
Мария включи телевизора и започна да превключва програмите.
- Какво правиш? - попита Захари.
- Такава лудница направихме, че не може някоя телевизия да не е на мястото и да дават случая по новините.
Обаче случая не бе отразен по националните канали, както и по регионалните. Дори нискобюджетните телевизии не си бяха направили труда да отидат на местопроизжествието.
- Стой! Върни! - Сам бе забелязал нещо.
В една доста невзрачна телевизия, която очевидно търсеше рейтинг, млад мъж държеше микрофон пред себе си и говореше, докато стоеше пред познатата врата. Сега обаче тя бе затворена. На синя лента в долния край на екрана бе изписано името му - Иван Тодоров - последвано от думите "на живо".
- ...Според съседите, тук се е разиграл истински екшън. Милиони изстрели са отекнали над квартала. Никой не иска да свидетелства обаче.
Мъжът почука на вратата, ала отговор нямаше. Натисна бравата и влезе вътре, следван от оператора си. Картината накара всички да реагират импулсивно. Захари изруга, а Сам викна:
- Какво за Бога...?
Мястото, където допреди час бяха изпонападали няколко трупа, сега бе чисто и подредено, стъклата на прозорците бяха цели, а следи от тела нямаше. Дори кръвта бе заличена.
- Както виждате, тук изглежда спокойно и обстановката е ненарушена. Но първоначалните сигнали за престрелка си остават.
Репортерът се придвижи към изхода, където явно планираше да завърши репортажа си.
- Необяснима е причината къщата да е отключена, а в нея да няма жива душа. За вас предаде Иван Тодо...
- Какво е това? - гласът на оператора се чу, без да се усеща, че ще влезе директно в ефир. Дръпна камерата, така че фокусът да падне над рамото на колегата си и приближи картината. В дървената врата, светлината падаше върху нещо сивичко, което контрастираше в известна степен с кафявата повърхност. Иван се приближи и прокара пръст през странния предмет.
- Това е... куршум! - с изненада в гласа оповести той. - Явно история тук има. Въпросите започват да изскачат. Какво наистина се е случило тук? Защо, ако наистина е имало стрелба, с изключение на този единичен куршум, всичко останало изглежда нормално? Ще продължим да следим случая. Аз бях Иван Тодоров. Христина?
Репортерът направи връзка със студийния четец, който вероятно се казваше Христина, която благодари и премина към следващата новина. Мария изключи телевизора. По лицата на всички останали се четеше едно и също нещо - объркване.
- Има едно обяснение - първа проговори Никол. - Този, който е изпратил нападателите, със сигурност не е искал да се разчуе за това. Изчистили са всичко, преди да пристигнат медиите. И те са били по-погълнати от други репортажи, докато тази малка телевизия е нямало с какво да уплътни времето си и операторът е достатъчно наблюдателен, за да фокусира куршума.
Вратата се отвори рязко и вътре нахлу мъж.
- Филип! - Жана възкликна рязко.
- Всички ли сте? - попита директно той. Бе мокър. Приседна на пода пред огъня, в опит да се стопли и да изсъхне. С мъки съблече пуловера си и остана по тениска. Мария си пое рязко въздух, щом видя рамото му. Целият му ръкав бе напоен с кръв.
- Ранен си! - Ива скочи веднага и се запъти към кухнята.
- Какво стана? - попита Хари.
- Измъкнах се, но един от тях успя да ме подгони. Останалите влязоха вътре, не знам какво искаха от там.
- Ние знаем - прекъсна го Сам. - Изчистили са всичко. Заличили са случката. Само една телевизия отиде на мястото и показаха къщата. Сякаш никога не е имало престрелка там. Е с изключение на един, забравен във вратата, куршум.
- Идиоти - засмя се Филип.
- Продължавай, какво стана след като те погна?
- Тръгнах с колата по околовръстното, след това кривнах по Ботевградско към магистралата. Тоя обаче не спираше да ме следва. Накрая се изравни с мен, свали прозореца и насочи пистолета. Реагирах инстинктинвно, за да прикрия главата си. Уцели ме в рамото. Веднага стрелях в гумата му. Последното, което видях в огледалото, бе как се обръща. След това карах още близо час, за да съм сигурен, че никой няма да ме проследи, и дойдох насам.
Ива пристигна с пинцети, чаша вода и аптечка. Мъжът посегна към чашата, ала тя я дръпна.
- Не е да пиеш! - рече му, сетне надигна плахо ръкава му.
- Ще те заболи - предупреди го тя.
- Давай смело! - окуражи я той. - Как е Дани? - попита, след което изръмжа от болка.
Ива бе бръкнала с пинцетите в раната, за да извади куршума.
- Ето, захапи това - подаде му тя едната топка бинт.
Филип я постави в устата си и стисна със зъби.
- Някой може ли да ми светне с телефона си или фенерче? Нищо не виждам! - попита Ива.
Никол извади телефона си и насочи светлината от фенерчето му към раната. Кръвта проблесна, алена и все тъй обилна. Ива понамести пинцетите около куршума, а Филип продължаваше да изръмжава от време на време. След секунди металното парче падна в чашата с вода.
- Сега ще промия раната и ще те превържа. Може да щипе.
- Не ми пука - отвърна той. - Дани? Никол?
- В операционната е. Загубил е много кръв, Филип. Не искам да таим излишни надежди. Трябва да сме подготвени и за най-лошото.
Тъкмо изрече това, когато телефонът в ръката й иззвъня.
- Ало? Да, аз съм. Благодаря.
- От болницата ли бяха? - поинтересува се Жана.
- Да. Имам лоши новини...
Няма коментари:
Публикуване на коментар