Тъмнината в тунела бе непрогледна. Ориентираха се само по гласовете си. Какво се бе случило току що? Кои бяха тези хора, които ги преследваха?
Андрей подтичваше подир Сам и Ива. Все още не можеше да повярва на случващото се и на късмета си.
Това безкрайно вървене в тъмнината бе дори още по-обезпокояващо, щом спряха да говорят. Андрей дори не знаеше дали Сам и Ива са все още пред него.
- Ще ми кажете ли какво се случи току що? - попита леко смутен, а гласът му отекна напред.
- Някой се опита да ни убие - отвърна жената.
- Това го схванах, не разбрах само кой.
- Ива! - рече Сам с предупредителен тон.
- Той трябва да знае - отвърна Ива.
- Но не сега!
- Осъзнавате, че съм тук, нали? - напомни им Андрей.
- Сам! - изсъска му жената, продължавайки конфликта си, сякаш бяха сами.
- Не! Твърде много информация е.
- Спрете! - не издържа Виденов.
Изтича и застана пред тях.
- Искам да знам и няма да мръднем от тук, докато не ми разкажете!
Самуил въздъхна тежко и каза тихо:
- Не тук. Нека излезем от тунела.
Вървяха още няколко минути в пълна тишина и все тъй непрогледен мрак. Единственият шум идваше от стъпките им, които отекваха в тъмнината. Андрей продължаваше да мисли трескаво върху случилото се преди минути, докато накрая всичко му се струваше сякаш изрязано от филм.
- Колко време вървим вече? - попита той. Не можеше да понася тишината, а звукът от стъпките им отекваше в ушите му и болезнено се забиваше в тъпанчетата му.
- Почти час - отвърна Ива.
Вероятно се намираха в другия край на София. Мъжът се блъсна в метална решетка и отстъпи крачка назад, разтърквайки ребрата си. Усети нечии ръце на рамото си и бе издърпан наляво. Заради тъмнината не бе забелязал, че другите двама са влезли през свод в друг тунел. Започнаха да се изкачват по стълби и не след дълго стигнаха до дървена врата. Бутнаха я и влязоха в стая. Лампата бе включена. Андрей имаше чувството, че е изгорил роговиците си. Бе привикнал и със студа в тунела, затова сега му се струваше, че влиза в пещ. Камината бе запалена и припукваше с привлекателни звуци. Пред нея се бяха насъбрали няколко души. Обърна се и видя Сам да бута тежка библиотека с книги, която явно бе закачена на панти и прикриваше отвора на тунела.
- Ива! - възкликна Мария и скочи от фотьойла да я прегърне. Сам направи две крачки напред и попита:
- Какво стана при вас?
Хари стана от страничната облегалка.
- Веднага, след като тръгнахте, ние се пръснахме във всички посоки. Никол и Филип обаче останаха, за да разчистят и да запечатат входа към тунела, така че никой да не ви погне. Но щом се качихме в колите видяхме, че други пристигат.
- Страх ме е, че не са успели да се измъкнат - рече Жана на прага да се разридае
- Чакаме ги да дойдат, но имам онова неприятно усещане.
- Не можете ли просто да... видите дали са добре - проговори Андрей.
Думите му бяха последвани от тишина. Всички го пронизаха с поглед. Хари направи крачка към него и му заговори, сякаш бе готов да го унищожи на секундата:
- Мислиш си, че си забавен ли?
- Захари! - тихо се опита да го спре Сам.
- Знаеш ли какво ни е на нас? Никой от нас не е искал да притежава такава дарба, никой не е искал да го гонят професионални убийци! Мислиш ли, че е толкова лесно да получаваш проблясъци от миналото и бъдещето, а? Да загубиш близък приятел?
- Захари, достатъчно! - кресна Ива.
- Не, кой е той, че ще ни се присмива на нас? Това, че Филип ни е казал едва ли не да го боготворим не значи че ще го направя. Филип е мъртъв!
- Не знаеш това. Не може да си сигурен.
- Ива, не знаеш колко хора бяха, които слязоха от колите щом ние тръгнахме. Ще е истинско чудо да са оцелели - промълви Мария.
- Вижте, не съм искал да ви обидя или нещо от сорта - започна да говори Виденов. - Тази вечер е изключително щура за мен. Вярвате или не, но и аз имах някакъв проблясък. И мен едва не ме убиха.
- Тогава задръж коментарите си. Каквото можехме, сме го направили до сега - озъби му се Хари след което се загуби някъде из другите стаи.
- Не му обръщай внимание - тихо му рече Ива. - Хари беше много близък с Дани, а темпераментът му е такъв, че това за него е начинът да скърби. Ела да се стоплим.
- Обещахте ми нещо в тунела - напомни Андрей. - Не че искам да съм несъобразителен...
- Ще си спазим обещанието - усмихна му се вяло Ива.
Мъжът я последва и се настани на дивана срещу камината.
- Трябва да разкажем на Андрей - обяви русокосата.
- Не можем, Ива - с разтреперан гласец изписка Жана. - Той трябва сам да узнае.
- Някои неща сам ще си ги узнае. Но трябва да го подготвим.
Жената погледна всеки един от присъстващите в очите. Никой не продума, всеки извърна поглед нанякъде.
- Добре, нека аз говоря тогава - продължи тя. - Преди година някъде получихме видение. Беше масово видение, всички от нас го имахме на такъв сеанс като тази вечер. Бяхме се стреснали доста. Имаше свещи, някакъв ритуал... много мъгляво. Но от следващия ден ни погнаха тези... наемници. Не знаем защо точно, но предполагаме, че е свързано с това, което видяхме. Успяхме да им се измъкнем и да се установим, без да ни намерят. Опитваме се всячески да разберем кои са, защо ни преследват, правим сеанси, за да получим видения, но сякаш нищо не ги свързва с нас. Нямаме никаква психическа или физическа връзка, за да получим видение. Както и да е, спряха да ни гонят... до тази вечер.
- Какво общо има това с мен? - попита Андрей.
- Смятаме, че си липсващото звено в колектива. Открихме пророчества, които твърдят, че ще се появи девети член, който ще е началото на нова ера.
- И мислите, че това съм аз?
- Нима днес не се включи? - погледна го Мария. - Всички знаем, че видя това, което и ние. Масово видение не се получава, ако някой от нас не вижда това, което и останалите.
- Но защо точно тази вечер ни погнаха пак? - попита Жана.
- Нямам идея. Сега не можем и да разберем. Колективът е разбит. Трябват ни поне седем члена, за да получим силно видение - въздъхна Сам.
Захари връхлетя в стаята с по една пушка в ръка и хвърляйки едната на Самуил рече:
- Някой идва. На пътя има кола!
- Това сигурно са Никол и Филип - обнадеждено рече Жана и се изправи.
- Не може да сме сигурни, докато не видим лицата им - отвърна й Хари.
- Всички по места - каза Сам.
Захари застана до входната врата, очаквайки да се отвори, за да опре дулото на пушката в слепоочието на новодошлия. Сам се скри в тъмнината на стълбите, водещи към втория етаж, които се намираха точно срещу Хари, взимайки на прицел входната врата, в случай че свалят другия мъж.
- Ти идваш с мен - Ива дръпна Андрей и двамата скочиха обратно на входа на тунела, готови в първия удобен случай да дръпнат библиотеката и да се скрият зад нея.
Мария и Жана застанаха до камината. Преди да се скрие на влажните стълби на входа на тунела, Андрей мерна нещо червеникаво в ръцете им.
- Какво държат? - прошепна на Ива.
- Експлозиви. В случай че се опитат да превземат къщата.
Мъжът се опита да си представи какво ще се случи, ако всичко се взриви. После си зададе въпроса - защо тези хора бяха готови да се жертват, че той да оцелее. Не бяха напълно искрени с него и със сигурност му спестиха част от историята.
Бравата на входната врата изщрака и вътре влезе фигура.
Това безкрайно вървене в тъмнината бе дори още по-обезпокояващо, щом спряха да говорят. Андрей дори не знаеше дали Сам и Ива са все още пред него.
- Ще ми кажете ли какво се случи току що? - попита леко смутен, а гласът му отекна напред.
- Някой се опита да ни убие - отвърна жената.
- Това го схванах, не разбрах само кой.
- Ива! - рече Сам с предупредителен тон.
- Той трябва да знае - отвърна Ива.
- Но не сега!
- Осъзнавате, че съм тук, нали? - напомни им Андрей.
- Сам! - изсъска му жената, продължавайки конфликта си, сякаш бяха сами.
- Не! Твърде много информация е.
- Спрете! - не издържа Виденов.
Изтича и застана пред тях.
- Искам да знам и няма да мръднем от тук, докато не ми разкажете!
Самуил въздъхна тежко и каза тихо:
- Не тук. Нека излезем от тунела.
Вървяха още няколко минути в пълна тишина и все тъй непрогледен мрак. Единственият шум идваше от стъпките им, които отекваха в тъмнината. Андрей продължаваше да мисли трескаво върху случилото се преди минути, докато накрая всичко му се струваше сякаш изрязано от филм.
- Колко време вървим вече? - попита той. Не можеше да понася тишината, а звукът от стъпките им отекваше в ушите му и болезнено се забиваше в тъпанчетата му.
- Почти час - отвърна Ива.
Вероятно се намираха в другия край на София. Мъжът се блъсна в метална решетка и отстъпи крачка назад, разтърквайки ребрата си. Усети нечии ръце на рамото си и бе издърпан наляво. Заради тъмнината не бе забелязал, че другите двама са влезли през свод в друг тунел. Започнаха да се изкачват по стълби и не след дълго стигнаха до дървена врата. Бутнаха я и влязоха в стая. Лампата бе включена. Андрей имаше чувството, че е изгорил роговиците си. Бе привикнал и със студа в тунела, затова сега му се струваше, че влиза в пещ. Камината бе запалена и припукваше с привлекателни звуци. Пред нея се бяха насъбрали няколко души. Обърна се и видя Сам да бута тежка библиотека с книги, която явно бе закачена на панти и прикриваше отвора на тунела.
- Ива! - възкликна Мария и скочи от фотьойла да я прегърне. Сам направи две крачки напред и попита:
- Какво стана при вас?
Хари стана от страничната облегалка.
- Веднага, след като тръгнахте, ние се пръснахме във всички посоки. Никол и Филип обаче останаха, за да разчистят и да запечатат входа към тунела, така че никой да не ви погне. Но щом се качихме в колите видяхме, че други пристигат.
- Страх ме е, че не са успели да се измъкнат - рече Жана на прага да се разридае
- Чакаме ги да дойдат, но имам онова неприятно усещане.
- Не можете ли просто да... видите дали са добре - проговори Андрей.
Думите му бяха последвани от тишина. Всички го пронизаха с поглед. Хари направи крачка към него и му заговори, сякаш бе готов да го унищожи на секундата:
- Мислиш си, че си забавен ли?
- Захари! - тихо се опита да го спре Сам.
- Знаеш ли какво ни е на нас? Никой от нас не е искал да притежава такава дарба, никой не е искал да го гонят професионални убийци! Мислиш ли, че е толкова лесно да получаваш проблясъци от миналото и бъдещето, а? Да загубиш близък приятел?
- Захари, достатъчно! - кресна Ива.
- Не, кой е той, че ще ни се присмива на нас? Това, че Филип ни е казал едва ли не да го боготворим не значи че ще го направя. Филип е мъртъв!
- Не знаеш това. Не може да си сигурен.
- Ива, не знаеш колко хора бяха, които слязоха от колите щом ние тръгнахме. Ще е истинско чудо да са оцелели - промълви Мария.
- Вижте, не съм искал да ви обидя или нещо от сорта - започна да говори Виденов. - Тази вечер е изключително щура за мен. Вярвате или не, но и аз имах някакъв проблясък. И мен едва не ме убиха.
- Тогава задръж коментарите си. Каквото можехме, сме го направили до сега - озъби му се Хари след което се загуби някъде из другите стаи.
- Не му обръщай внимание - тихо му рече Ива. - Хари беше много близък с Дани, а темпераментът му е такъв, че това за него е начинът да скърби. Ела да се стоплим.
- Обещахте ми нещо в тунела - напомни Андрей. - Не че искам да съм несъобразителен...
- Ще си спазим обещанието - усмихна му се вяло Ива.
Мъжът я последва и се настани на дивана срещу камината.
- Трябва да разкажем на Андрей - обяви русокосата.
- Не можем, Ива - с разтреперан гласец изписка Жана. - Той трябва сам да узнае.
- Някои неща сам ще си ги узнае. Но трябва да го подготвим.
Жената погледна всеки един от присъстващите в очите. Никой не продума, всеки извърна поглед нанякъде.
- Добре, нека аз говоря тогава - продължи тя. - Преди година някъде получихме видение. Беше масово видение, всички от нас го имахме на такъв сеанс като тази вечер. Бяхме се стреснали доста. Имаше свещи, някакъв ритуал... много мъгляво. Но от следващия ден ни погнаха тези... наемници. Не знаем защо точно, но предполагаме, че е свързано с това, което видяхме. Успяхме да им се измъкнем и да се установим, без да ни намерят. Опитваме се всячески да разберем кои са, защо ни преследват, правим сеанси, за да получим видения, но сякаш нищо не ги свързва с нас. Нямаме никаква психическа или физическа връзка, за да получим видение. Както и да е, спряха да ни гонят... до тази вечер.
- Какво общо има това с мен? - попита Андрей.
- Смятаме, че си липсващото звено в колектива. Открихме пророчества, които твърдят, че ще се появи девети член, който ще е началото на нова ера.
- И мислите, че това съм аз?
- Нима днес не се включи? - погледна го Мария. - Всички знаем, че видя това, което и ние. Масово видение не се получава, ако някой от нас не вижда това, което и останалите.
- Но защо точно тази вечер ни погнаха пак? - попита Жана.
- Нямам идея. Сега не можем и да разберем. Колективът е разбит. Трябват ни поне седем члена, за да получим силно видение - въздъхна Сам.
Захари връхлетя в стаята с по една пушка в ръка и хвърляйки едната на Самуил рече:
- Някой идва. На пътя има кола!
- Това сигурно са Никол и Филип - обнадеждено рече Жана и се изправи.
- Не може да сме сигурни, докато не видим лицата им - отвърна й Хари.
- Всички по места - каза Сам.
Захари застана до входната врата, очаквайки да се отвори, за да опре дулото на пушката в слепоочието на новодошлия. Сам се скри в тъмнината на стълбите, водещи към втория етаж, които се намираха точно срещу Хари, взимайки на прицел входната врата, в случай че свалят другия мъж.
- Ти идваш с мен - Ива дръпна Андрей и двамата скочиха обратно на входа на тунела, готови в първия удобен случай да дръпнат библиотеката и да се скрият зад нея.
Мария и Жана застанаха до камината. Преди да се скрие на влажните стълби на входа на тунела, Андрей мерна нещо червеникаво в ръцете им.
- Какво държат? - прошепна на Ива.
- Експлозиви. В случай че се опитат да превземат къщата.
Мъжът се опита да си представи какво ще се случи, ако всичко се взриви. После си зададе въпроса - защо тези хора бяха готови да се жертват, че той да оцелее. Не бяха напълно искрени с него и със сигурност му спестиха част от историята.
Бравата на входната врата изщрака и вътре влезе фигура.
Няма коментари:
Публикуване на коментар