Листо от Роза, Част І, Епизод 2

Слънцето се показваше над хоризонта, когато в тронната зала нахлу мъж и с бърза крачка, дори леко подтичване застана на едно коляно пред трона.

- Какво е станало? - попита вяло младият мъж, пред когото вестоносецът коленичи.

- Загубихме трима в битката - рече плахо той. - Не успяхме. Още седем са ранени, а двама се отървахме почти без рани.

- Дявол да го вземе - изруга мъжът на трона. - Останахме твърде малко.

- Има и още нещо - продължи вестоносецът, - лявото крило е почти неизползваемо.

- Разбрах. Явно магията на клана си тръгна с всички останали. Вече не виждам как ще удържим следващата битка.

Nickelback - Trying Not To Love You

Знам, че са две под ред, но пък именно те сега са ми нон-стоп в главата.

Florence + The Machine - You've Got The Love

Дъжд, мечти и разни ВИП-ове...

Привет, драги ми читателю.

Сега ще се отдам на малко лирическо отклонение и ще разпусна, като излея душата си в този пост. Ще поговоря малко за времето, малко за себе си и доста за нещо, което ми се случи през последните две вечери, което беляза живота ми за пореден път като прекрасен.

Да започнем с това, че току що установих колко много обичам да съм си вкъщи, когато вали навън. Звучи смешно и забавно, но е така. Обичам дъжда, но обичам и да съм си вкъщи.

Прокоба, Част І, Епизод 4

Андрей стоеше вече пета минута пред вратата, а в главата му се водеше битка - да почука или да си тръгне. Знаеше, че ако не го направи ще разклати позицията си във вестника, затова някак си му се налагаше да го направи.

Взе си на няколко пъти въздух и вдигна ръка да почука. Миг обаче преди кокалчетата на ръката му да ударят дървената повърхност, вратата се отвори рязко и в рамката застана Ива. 

- Заповядай, очаквахме те.

- М-моля? - заекна Виденов.

- Нали ще пишеш статия за нас? Само не ни изкарвай откачалки.

- Ъъъ, добре - успя само да изрече мъжът и се вмъкна вътре.

Toad The Wet Sprocket - Walk On The Ocean

Преди време ви пуснах една такава задачка, известна като задачата на Айнщайн. Тази е в същата насока. Весело мислене.

1. На брега има 5 бунгала и всички са заети.

2. В средното бунгало се усеща аромат на какао и се виждат бои за рисуване.

3. Математикът е настанен в бунгало с номер, равен на разликата на числата 63 273 и 63 269.

4. Географът живее в бунгалото между французина и математика.

5. Край първото бунгало физикът играе голф и се долавя аромат на чай.

6. От бунгалото на французина се чува хубава музика.

7. Химикът е съсед на географа и обича синия цвят.

8. Съседът на французина, който обича чай харесва белия цвят.

9. Испанецът е съсед на химика и предпочита жълтия цвят, а другият му съсед - зеления.

10. Биологът пие кафе в петото бунгало.

11. Любимото хоби на германеца е филателията, но той не обича кафе.

12. Ученият, който харесва сок е настанен в бунгало с номер, равен на частното на числата 96 и 48.

13. Любимата напитка на математика е млякото.

14. Японецът е съсед на математика и обича розовия цвят.

ВЪПРОС: Къде е настанен англичанинът и кой се занимава с икебана?

Резултати от анкетата

Резултатите от анкетата са налице.

Няма какво да добавя. Повечето от вас са в рамките на резервираността спрямо паранормалното. Само 27,08% са  категорични в твърденията си. И все пак анкетата е проведена с близо 50 гласа, което значи, че обективно погледнато, всеки двама от седем са убедени, че свръхестественото съществува. Други двама от тези седем не биха твърдели, че го има, а един категорично ще отсече. По един от седмицата ще рече, че е възможно и че има необяснимо, но не биха го нарекли свръхестествено.

Резултатите от новата анкета с въпрос "Ползвате ли операционна система Android?" имат пряко значение за мен и затова са от голям интерес за едни проекти, които започвам. За целта обаче се нуждая от вашата помощ. Гласувайте и препращайте на други да гласуват.

Благодарности.

Листо от Роза, Част І, Епизод 1

Нощта бе паднала. Светлините в къщурките започваха една по една да изчезват.

- Хайде, Скарабей! - подкани я майка й. - Бързо в леглото.

Малкото момиченце бе на не повече от годинка-две. Затича бързо до леглото си и се пъхна под завивките. Това бе любимата й част от вечерта.

Жената влезе подире й, легна до нея и започна да чете от книжката с приказки. Скарабей се намести удобно, отметна дългите си къдрави коси от розовото си личице и притвори очи, попивайки всяка думичка, изречена от майка й.

 Приказката приключи, жената стана, наведе се, целуна дъщеря си и понечи да духне свещта.

- Остави я, моля те - промълви през сън детето.