Прокоба - Част І, Епизод 3

Андрей седеше на бюрото си в кабинета си. Вече минаваше обяд, а мъжът не спираше да мисли за Ива. Жената се бе появила същата сутрин, за да го покани на сбирщина на ясновидци.

Андрей не вярваше в свръхестественото, макар тази нощ да му се бе привидяло нещо, което би объркало напълно вярванията му, ако беше истина.

Ще ме погледнеш веднъж...

Ще ме погледнеш веднъж с отворени очи

и ще извърнеш главата си веднага.

Ще будуваш и ще се измъчваш до ранни зори,

че позволи този момент да избяга.

Ще ме погледнеш веднъж насън може би

и ще дойдеш при мен да ми кажеш

как не искаш и този момент да излети,

как искаш тук завинаги да останеш.

Ще ме погледнеш веднъж, щом отвориш очи

и ще ме потърсиш навярно веднага.

Ще танцуваш и ще се радваш до ранни зори,

че не ми позволи от теб да избягам.

Ще ме погледнеш веднъж в съня си щом заспиш,

ще се обърнеш и насън ще ми кажеш,

как щастлива си и нищо не ще промениш

и как на всички за мен ще разкажеш.

Ще се вгледаш веднъж дълбоко в моите очи,

ще се изгубиш вътре в тях веднага.

Ще се докоснеш до мен и ще разбереш дори,

че готов съм със теб да избягам.

Резултати от анкетата

Колко често четете книги?

Щастлив съм да видя, че повече от 1/3 от отговорилите четат книга ежедневно. Процентното нареждане на отговорите можете да видите в таблицата по-долу, а аз през това време ще ви задам нов въпрос:

"Вярвате ли в свръхестественото?"

Преди седмица с две мои приятелки решихме да викаме Дама Пика. Знам, детинско, но като малък така се бях наплашил от въпросната Дама, че дори като я мерна в тестето с картите ми настръхваше козината. Отделно от това, аз много вярвам в необяснимото и паранормалното. Вярвам, че съществуват призраци или по-скоро енергията на човека, след като си отиде, която всички знаят като "дух".

Отговор		Проценти
Ежедневно!		35.29%
Тази седмица.		17.65%
Преди няколко седмици.		5.88%
Преди около месец.		17.65%
Преди няколко месеца.		11.76%
Преди година-две.		5.88%
Никога.		5.88%

В нощта на Оскарите

Лимузината караше по осеяната с множество светлини улица. Беше нощ, в която хиляди емоции щяха да бушуват у всеки един. На задната седалка седеше красив млад мъж и гледаше замислено през прозореца. Още малко и червеният килим щеше да се появи. Мъжът беше актьор и по последни данни бе номиниран за доста статуетки... Но мислите му препускаха в съвсем различна посока. Той мислеше за миналото. Идваше от малка държава, такава, която можеше да се побере над 10 пъти в Аляска. Актьорът си спомняше за детството си. Като малък беше изстрадал много. Беше останал без баща още на три. Но не заради друго, а защото той явно обичаше алкохола по онова време повече от него. И се беше помирил с това, беше приел това. Единственият му верен приятел беше майка му. А тя бе изстрадала още повече. Лошото беше в това, че той страдаше с нея. И това се отрази на детството му. Защото в един момент, той порасна твърде бързо. 

Sunrise Avenue - I Don't Dance

"Прокоба" - Част І, Епизод 2

Дъждът продължаваше да вали. Една от най-прекрасните гледки на София бе именно когато вали, особено нощем - тихо, спокойно. Няма жива душа по улиците. Единственото, което се чува е трополенето на дъждовните капки по паважа.

Тази нощ не се различаваше с нищо.

Светкавицата прониза небосвода и освети зловещо блоковете. Всички в тях спяха. Включително и мъжът, който живееше в единия от апартаментите на тринайстия етаж в една от високите кооперации.