1х02: Аз ли губя ума си или ти го правиш вместо мен?!
Андрю остана в кабинета. Тишината болезнено пулсираше върху тъпънчетата му. Отнякъде се чу трясък. Вратата се отвори и вътре нахлу млада жена.
-НЕ МЪРДАЙ! - изкрещя тя и насочи пистолет срещу мъжа. - ГОРЕ РЪЦЕТЕ!
***
Андрю държеше очите си полупритворени. Ярката светлина в стаята за разпити караше учите му да сълзят и погледът му да се замъглява. Вътре влезе жената, която го бе задържала.
- Е, проверихме кой си. Но единствения резултат, който излиза в базата данни е на Андрю Смит, мъж на 27, преуспяващ адвокат с трагично минало.
Една невероятна песен от един невероятен мюзикъл, написан от един още по-невероятен човек- Андрю Лойд Уебър. Тази песен ми вдъхва толкова много емоции, че ми е трудно да ви ги опиша. Затова просто ще ви оставя да се насладите на мелодията и текста (това разбира се, ако не сте някой привидно малоумен простак и не можете да различите красотата от кючека).
Резултатите от "Въпросът на седмицата" - Какъв жанр сериали харесвате" вече пристигнаха:
Тоталният победител, с 12.35% от гласовете, е "Мистерии". Явно повечето от вас обичат най-много този тип сериали. Е, ето ви няколко, които ще ви харесат: Supernatural Fringe Charmed Dexter
25-ти наближава с пълна пара, а всички фенове на One Tree Hill знаят, че тогава излиза дългоочаквания (след двумесечна почивка) 12 епизод от осми сезон. В новия епизод ще се насладим на добре преценения хумор на Марк Шуон, като станем свидетели на деня след моминското парти на Брук (когато всички удобно са загубили спомен за предната вечер).
Ето една малка забавна сценичка от шоуто, което ни очаква:
Започвам тази поредица от кратки разкази (които ще наричам епизоди, защото са свързани един с друг), за да изпускам насъбралите се идеи в главата ми. Надявам се да ви хареса сюжетната линия.
Коментирайте на воля! :)
1х01: Пробуждане
Около Андрю Смит не можеше да се забележи нищо нередно - бе мъж, на около двадесет и седем, с високоплатена работа (бе адвокат) и приятелка - Аманда. Тя по принцип бе скромно момиче, но от една седмица насам не можеше да живее, без да се похвали на всеки познат с
огромния си годежен пръстен. Да, Аманда и Андрю се бяха сгодили преди седмица. Ала не това е забележителното.
Андрю слезе от кантората и се качи в колата си. Мъжът потегли към вкъщи. Аманда трябваше да е събрала багажа им, тъй като до вечерта трябваше да стигнат до къщата на родителите на Андрю, която се намираше в другия край на щата.
Да учиш в университет не е като прогимназията. Това го знаех и преди да вляза във ВУЗ. Но въпреки да го знаеш, колкото и да си го повтаряш, не можеш да разбереш каква е разликата, докато не стъпиш в аудиториума в дена на първия си изпит от изпитната сесия.
Когато ти зададат въпросите по които да пишеш ти осъзнаваш колко невероятно различно е усещането в университета. Докато в гимназията се бориш за възможно най-висока оценка (или поне аз де), то в университета се молиш за 3-ки, защото 3-ката спасява цяла година. Не ти пука какви оценки имаш, стига да не са под 2.99 (включително). Но едно е да видиш името си с оценка СРЕДЕН 3.00 по дисциплината МАТЕМАТИКА, друго е огромните букви да отпечатат върху ретината ти СТЕФАН СТАМЕНОВ - ИНФОРМАТИКА І - ОТЛИЧЕН 6!
Всичко това е просто малка частица от масивното раздразнение, което почувствах, докато днес гледах новините. Всичко наред, обикновени новини за бедствия и трагедии, докато в един момент ушите ми не дочуха думите "Нови приключения на знаменития детектив Шерлок Холмс очакват читателите, съобщава вестник "Гардиън".
Вниманието ми веднага бе насочено към телевизора, където над сцени от иначе брилянтния и гениален филм на Гай Ричи от 2009 (с участието на Джъд Лоу и Робърт Дауни Дж.) репортерката четеше своята статия.
Заинтригуван, дали случайно някой не е открил стари ръкописи на сър Артър Конан Дойл и дали няма тепърва да ги публикува, усмивка се разля по лицето ми. Секунда по-късно, обаче, тя се вкамени и напука под тежестта на словата, която тази жена изричаше: "Организацията, която притежава авторските права над произведенията на сър Артър Конан Дойл, забелязала, че филмите за прочутия детектив са довели до масово изкупуване на книгите, описващи интригуващите му случаи.
Като първи пост в този новосъздаден блог, желая да те приветствам с "Добре Дошъл" и да ти кажа, че ако търсиш място, където да откриеш нещо интересно за някой забавен или опасен опит (както заглавието подсказва), значи си на грешното място... Не, чакай. Всъщност може и да си намериш, защото аз ще пускам всичко тук.
Наскоро започнах да гледам този невероятен сериал "Fringe", в който се разказва за агент Оливия Дънам към ФБР, която неволно бива въвлечена в тази част от света, където науката се е развила до степен, в която става извън възможностите да бъде контролирана от човека. И точно тази наука е причината да има доста смъртни случаи по света. Като например полетът от Хамбург - в самолета всички се разпаднаха до прости скелети, покрити с тъничка ципа. Привидно наподобяващ биотерористичен акт, този случай бива взет присърце от агент Дънам, когато колегата й Джон Скот е засегнат от същото нещо, накарало пътниците и екипажът на полета да се разградят толкова бързо. В опитите си да го спаси, Оливия намира
1х02: Аз ли губя ума си или ти го правиш вместо мен?!
