Миротворецът - Част 1, Епизод 1

Започвам тази поредица от кратки разкази (които ще наричам епизоди, защото са свързани един с друг), за да изпускам насъбралите се идеи в главата ми. Надявам се да ви хареса сюжетната линия.

Коментирайте на воля! :) 

1х01: Пробуждане 

  Около Андрю Смит не можеше да се забележи нищо нередно - бе мъж, на около двадесет и седем, с високоплатена работа (бе адвокат) и приятелка - Аманда. Тя по принцип бе скромно момиче, но от една седмица насам не можеше да живее, без да се похвали на всеки познат с
огромния си годежен пръстен. Да, Аманда и Андрю се бяха сгодили преди седмица. Ала не това е забележителното.
  Андрю слезе от кантората и се качи в колата си. Мъжът потегли към вкъщи. Аманда трябваше да е събрала багажа им, тъй като до вечерта трябваше да стигнат до къщата на родителите на Андрю, която се намираше в другия край на щата.

  Половин час, след като се прибра, двамата с Аманда вече бяха поели по извънградския път. Вечерта падаше и не след дълго колата бе обгърната от мрака. Заваля дъжд. През няколко минути блесваше светкавица, последвана от силен гръм.
  - Андрю, дали да не спрем, докато отмине бурята? - попита Аманда притеснено.
  - Не можем, мила, нашите ни чакат за вечеря, а вече закъсняваме - отвърна мъжът.
  Блесна ослепителна светлина. Звукът, който отекна в ушите им раздра тъпанчетата на двойката. Падналата светкавица преобърна колата...
  Андрю се чувстваше в безтегловност. Не виждаше, не чуваше. Бе повече от сигурен, че е умрял. Усещаше напрежение в гърдите. Чу отдалечен глас да казва “Спрете сър-дечния масаж. Обявете го. Име: Андрю Смит. Час на смъртта: 20:11”. Вече не издържа. Мъжът отвори очи, но се озова в леглото си. Какво се случи, питаше се той.

  Нима бе възможно всичко това да е сън? Той се изправи бавно, но гледката която видя го ужаси още повече. Намираше се в тъмна стаичка. Определено не си беше вкъщи. До леглото имаше поставка за банка за система, а самата система се вливаше в ръката му. Андрю отстрани всички тръбички, игли и кабели, стана и се облече. Когато излезе от помещението, попадна в друга тъмна стая.

- Андрю! - възкликна мъжки глас. - Толкова се радвам да видя, че вече си буден.

Смит напрегна очите си и се опита да фокусира кой му говори.

- А, да... Ще ти трябва време, преди да се приспособиш отново към зрението си. Не си го ползвал почти година.

- К-какво? - опита се да изрече Андрю, но от устата му излезе тих шептеж.

- На гласът ти също ще му трябва време да се възстанови. Но виж, слухът и обонянието ти са се изострили дори още повече, за сметка на останалите ти сетива.

- Кой си ти? - отново тихо изрече Андрю.

- Аз съм доктор Робърт Кларксън. Но това в момента не е от особено значение. Важното е да си починеш, да си дадеш време както на психиката, така и на организма ти да наваксат за пропиляното време.

- Какво пропиляно време? Искам да ми обясните!

- Мило момче, това е история за друг път.

- НЕ! - кресна Андрю и за негова изненада гласът му отекна из стаята.

- Добре - тихо промълви докторът. - Ти... претърпя инцидент. С кола.

- Аз... нямам спомен...

- Това също е нормална реакция. Ще си спомниш след време, но ще е ужасяващ спомен, за който по мое мнение е по-добре да не се опитваш да изровиш от недрата на ума си.

- Помня само, че имах пирятелка. А... Аманда мисля. Тя с мен ли е била, добре ли е?

- Да, била е с теб, но Андрю, успокой се. Жива е и е здрава.

- Искам да я видя.

- Всичко с времето си. Сега не мога да те пусна, преди да се уверя, че си напълно здрав.

- Нищо ми няма!

- Андрю, ти беше в кома през последната година. Ще ме прощаваш, ако по някакъв начин провалям някакви тови планове или съм огромна досада за теб, но щом съм решил, че трябва да се уверя в здравето ти, значи това ще се случи и не подлежи на дискусия. Сега върви и си почини, обещавам, че ще отговоря на въпросите ти друг път.

 Андрю се прибра в стаята. Очакваше докторът да се появи по някое време, за да му постави отново системата, но това не стана. Вместо това той бе изоставен с мислите си в тъмната стая. Бил е в кома цяла година... Как е възможно? И ако е бил в кома, защо е сънувал, че умира и обявяват смъртта му? Дали докторчето щеше да удържи на думата си и да отговори на въпросите му? Трябваше обаче първо да се почувства по-добре.

Мъжът се унесе късно след полунощ и заспа. Когато отвори очи на следващия ден, с облекчение установи, че зрението му значително се е подобрило. 

Кларксън го посрещна в офиса си. Още със сядането Смит започна офанзивата:

- Искам да знам точно какво се случи! 

- Претърпя инцидент, нали ти казах?! 

- Подробности!

- С Аманда сте карали в дъжда към къщата на родителите ти. Светкавица е ударила носа на колата и сте се преобърнали. Аманад се отървала с леко сътресение, но ти пострада по-сериозно. Имаше повишено вътречерепно налягане, множество сътресения, вътрешни кръвоизливи. Едвам успяхме да те закрепим сред живите. Оставаше само да се молим да се събудиш.

- И съм бил в кома една година.

- Горе-долу.

- Къде е Аманда.

- Трябва да разбереш, Андрю. Аманда продължи напред.

- Искаш да кажеш, че се е отказала от мен? Че е спряла да се надява?

- Отначало бе много настоятелна - идваше всеки ден. После започна да идва веднъж на всеки два дни. След това веднъж на седмица, докато накрая спря да те посещава наълно.

Андрю замълча и се вгледа в бърворезбата на бюрото.

- Къде се намираме? - попита той.

- Илинойс.

- Чикаго?

- Няколко километра западно от него.

- Кога ще мога да посетя близките си, роднините си?

- Когато ти направя няколко теста, за да сме сигурни, че няма да паднеш по пътя натам.

Телефонният звън прекъсна разговора. Робърт се пресегна и го вдигна.

- Слушам!

Андрю затвори очи и се заслуша. Гласът от другата страна на телефона се избистряше...

- ...проблем. Тук са! Някак са разбрали, че е...

- Разбирам! - повеше тон Робърт и веднага продължи. - Кажете им, че идвам веднага.

- Добре, сър! - Андрю успя да чуе, преди докторът да затвори.

- Извини ме сега, имам една среща. Чувствай се свободен да си избереш която книга пожелаеш от бибилотеката!

И доктор Робърт Кларксън затвори вратата след себе си.