На какво заприличахме...

Събуждам се тази сутрин и ми пускат следното клипче. Моля, изгледайте го и после ще коментираме:

Ще виждаме Тара в сезон пет...

Rutina Wesley дава интервю, в което твърди, че определено ще участва в сезон пет. Звездата също така е подписала договор за сезона, но не знае каква ще е ролята й - дали ще е дух, дали ще я спасят, или ще я превърнат в нещо друго. Също така, актрисата споделя, че й харесва да е човек, а не някое свръхестествено. На отговора относно любовното състояние на Тара, Wesley казва, че най-много й допада историята Тара/Сам, би й се искало нещо с Джейсън, но не знае дали би било възможно заради цялата Егс история.

Дали Тара наистина е мъртва?

Финалът на Истинска Кръв (True Blood) наистина бе повече от потресаващ, да не кажа дори кулминативен за сериала до този момент. След като видяхме смъртните (предполагаеми) случаи на половината от основните персонажи, множество въпроси изникват сред феновете, а заедно с тях и спекулациите относно премиерния епизод на пети сезон на предаването, което ще излезе през юни-юли 2012 година.

Да се чувстваш "недостатъчно"...

Какво значи да се чувстваш "недостатъчно"? Сега ще ви кажа: всеки Божи ден да се намира поне един човек, който да ти натяква колко не си добър достатъчно в нещо. Аз се чувствам така. И може би нямаше да се чувствам така, ако човекът който ми повтаряше, че не съм достатъчно добър, не беше майка ми.

Странно нещо са това - родителите. В един ден се радват, че те имат, обичат те, грижат се за теб... В друг започват да имат очаквания за теб, които малко или много не можеш да изпълниш всичките, поне не накуп. Учудвам се какви родители могат да съществуват - бащи алкохолици, които играят роля пред децата си, само и само да не писнат за издръжка, а веднъж достигнеш ли пълнолетие - да спрат и да те търсят за жив; майки, влезли преждевременно в критическата, които са дали живота си за теб, но в един момент започват да те виждат като олицетворение на разочарованието, и колкото и неща да сте преживяли заедно (нелепи смъртни случаи, убийства, побоища, скандали, грабежи), ти да се превърнеш в отдушник на емоциите й, без тя да се интересува как се чувстваш ти; втори баща глупак, който няма акъл и да си завърже обувките правилно и който не знае кога какво да каже, като същевременно е съсипал семейството ти до безумие... и точно когато си мислиш, че няма накъде по-надолу, той те завлича поне със 100 метра...

В свят на пеперуди...

Вярно е, че не съм писал в блога от малко повече от два месеца, за което се извинявам, но времето притиска, работа се иска, а не мога да си намеря. Та, това, което искам да споделя е: намерих си гъсеница преди седмица. Затворих си я в бурканче и започнах да си я отглеждам, за да видя дали ще мога да я превърна в пеперуда. Забелязах, че гъсеницата ми напоследък е много по-бавна и мързелива. Чудя се дали това се дължи на летаргичното състояние, в което изпадат преди да какавидират. Ако не е това, то със сигурност умира. Какво да я правя?

"Прокоба" - Част І, Епизод 1

Бяха само двете засега.

Дъждът, който се изливаше над София бе толкова обилен, че за четвърт час всяка дупка по асфалта бе запълнена с вода. Нощта бе прегърнала града в своите тъмни обятия. Светкавица прониза небосвода и освети тъмна фигура, която бързо крачеше из мократа трева. Жената вървеше, облечена в дълга черна роба, измежду дърветата в парка. Мястото, към което се бе запътила беше известно на малцина, все посветени в занаята хора. 

След още няколко минути вървене, жената пристигна. Намираше се на поляна, която докосваше нежно разбунтялото се от дъжда и езеро. Навътре в него се разпростираше дървен кей.

Христос Воскресе

И на третия ден...

Иисус Христос възкръсна!

Този, Който е "възкресението и животът" (Йоан. 11:25), удържа Своята победа над тлението и смъртта, за да дарува на всички живот вечен! В този ден заедно със светите мироносици отново намираме отвален надгробния камък, а гробът, където бе положен Разпнатият, се оказа празен! В този светъл ден светът за първи път чу благата вест за освобождението си от властта на греха и смъртта! В този най-тържествен ден, истински "Празник на празниците", пълнотата на Църквата отново възнася благодарствени молитви и от препълнено сърце (Лука. 6:45) възкликват устата на всички верни: "Христос воскресе!"