"Прокоба" - Част І, Епизод 1

Бяха само двете засега.

Дъждът, който се изливаше над София бе толкова обилен, че за четвърт час всяка дупка по асфалта бе запълнена с вода. Нощта бе прегърнала града в своите тъмни обятия. Светкавица прониза небосвода и освети тъмна фигура, която бързо крачеше из мократа трева. Жената вървеше, облечена в дълга черна роба, измежду дърветата в парка. Мястото, към което се бе запътила беше известно на малцина, все посветени в занаята хора. 

След още няколко минути вървене, жената пристигна. Намираше се на поляна, която докосваше нежно разбунтялото се от дъжда и езеро. Навътре в него се разпростираше дървен кей.

Иззад едно дърво се появи друга черна фигура, чието лице не се виждаше. Беше по-висока от първата и по-едра. Поздрави новодошлата тихо с плътен мъжки глас. Жената отвърна на поздрава и двамата зачакаха в нощта. Бяха само двете засега.

Не след дълго други хора, облечени в същите одежди заприиждаха, докато не се събраха седмина.

- Къде е Никол? - попита мъжът, който пръв бе пристигнал тук?

- Тук съм. - провикна се спокойно осмата жена, облечена в такава роба и идваща от гората.

- Закъсняваш!

- Нали съм тук, Филип? - отвърна малко по-рязко от колкото трябваше Никол.

За секунда настана тишина, нарушавана само от шумоленето на дъжда.

- Да започваме - рече Филип и отклони вниманието си от новодошлата.

- Знаеш, че това го вбесява, Ники! - тихичко възкликна човекът до Никол.

- Знам и че това, което правим е грешка, Дани.

Мъжът на име Дани не отговори, защото Филип продължи.

- Всички сте наясно защо сме се събрали, нали? Едва ли има човек тук, който да не го е видял.

Чу се тихичко мърморене в знак на съгласие.

- Аз дори имах клиент - отвърна женски глас.

- Благодаря, Ива! Свиках ви на това събрание, за да вземем важно решение относно бъдещето.

- Филип, извинявай, че те прекъсвам - намеси се Ники, - но какво общо има бъдещето с този мъж?

- Много, Никол! Той ще ни спаси.

- Как? Каквото е написано на камък вече се е случило. Връщане назад няма. Доминото е пуснато и сега ни остава само да изчакаме кога последната плочка ще падне.

- Всички знаем. Всички сме го виждали неведнъж. Всички знаем за прокобата. Но той може да ни спаси. Той е негов наследник. С неговата кръв започна всичко и с неговата кръв трябва да приключи.

- И какво предлагаш?

- Стига, Ники - рече Ива.

- Какво? Попитай го ти, Ива. Какво ще направиш Филип? Ще осъдиш този човек с тежкото бреме да научи неразкритата и дълго заровена тайна? Нещо, което ние знаем от толкова време, но не го споделяме с никого, защото така е по-добре. Нещо, което дори в учебниците по история не се споменава.

- Достатъчно! - отсече Филип. - Който подкрепя идеята да посветим момчето нека вдигне ръка.

В тъмнината се различиха седем ръце вдигнати във въздуха.

- Никол, само ти си против.

- Защото съм на мнение, че имаме други опции. Не е нужно да постъпим по такъв начин.

- Не съм съгласен с теб, както и останалите шест члена на завета.

- Добре, но той ще дойде при мен и ще потърси помощта ми.

- Не ни е позволено да се месим! - каза хладно Филип. 

- Не обещавам, че няма да му помогна, ако ме помоли - и с тези думи жената се обърна и потъна в нощта.

- Спри! - Филип извика след нея. - Никол, не взимай грешните решения!