Да се чувстваш "недостатъчно"...

Какво значи да се чувстваш "недостатъчно"? Сега ще ви кажа: всеки Божи ден да се намира поне един човек, който да ти натяква колко не си добър достатъчно в нещо. Аз се чувствам така. И може би нямаше да се чувствам така, ако човекът който ми повтаряше, че не съм достатъчно добър, не беше майка ми.

Странно нещо са това - родителите. В един ден се радват, че те имат, обичат те, грижат се за теб... В друг започват да имат очаквания за теб, които малко или много не можеш да изпълниш всичките, поне не накуп. Учудвам се какви родители могат да съществуват - бащи алкохолици, които играят роля пред децата си, само и само да не писнат за издръжка, а веднъж достигнеш ли пълнолетие - да спрат и да те търсят за жив; майки, влезли преждевременно в критическата, които са дали живота си за теб, но в един момент започват да те виждат като олицетворение на разочарованието, и колкото и неща да сте преживяли заедно (нелепи смъртни случаи, убийства, побоища, скандали, грабежи), ти да се превърнеш в отдушник на емоциите й, без тя да се интересува как се чувстваш ти; втори баща глупак, който няма акъл и да си завърже обувките правилно и който не знае кога какво да каже, като същевременно е съсипал семейството ти до безумие... и точно когато си мислиш, че няма накъде по-надолу, той те завлича поне със 100 метра...

Аз съм в такова семейство. И въпреки, че съм на двадесет, с майка ми сме минали през куп неща - един неуспешен брак, няколко задгранични бягания от нейна страна, годеж със сърбин, убийството му две седмици преди сватбата, побой от приятеля й... до сегашните проблеми - няколко нелепи дълга (сумарно към 100 000 лв) от страна на съпруга й, три фалирали фирми (две от които нейни), отново благодарение на съпруга й, съсипани нейни нерви (от което и мои), отново заради съпруга й...

Разбирам, че тя има проблеми, все пак кой влиза в критическата на 38 години? Опитвам се да съм съпричастен... Затова, когато ми повиши тон за нещо, аз мълча. Знам, че по този начин разпуска. Но по този начин аз се натоварвам.

Пресен пример. След ужасен ден (сряда), в който имаше скандали отново, майка ми ме събуди сутринта и със ставането ми ме направи на нищо, защото: не съм влязъл в медицински университет, а в посредствен, според нейните представи, колеж (ХТМУ), не съм си намерил работа (не по моя вина, не е като да не съм си търсил), бил съм си измислял оправдания да не ходя да работя другото лято (което не е така, просто имам производствена практика през юли месец), бил съм трупал много сметки (което може би е така, но не е нарочно), не съм си намерил ансамбъл на играя (въпреки, че разговарях с човек за свободно място в един ансамбъл, но изчаквам да отмине скръбта му по починалият му хореограф)... Въпреки това аз се опитвам да съм добър син - помагам вкъщи, каквото ме е помолила (всъщност заповядала), все съм го свършил, гледам да се съобразявам с нея, пренебрегвам приятелите си, отново заради нея, търпя задника, за когото се е омъжила, отново заради нея.

И в един момент, когато нервните кризи стават хронични, аз си задавам въпроса - нима не съм достатъчно добър син, нима не съм достатъчно добър приятел, нима не съм достатъчно добър ученик/студент?

А после следва съжалението - съжалявам, че не съм това, което тя очаква, съжалявам, че съм такова разочарование в нейните очи, съжалявам, че съм съсипал живота й, като съм се родил...

Звучи депресарско и детински, добре де, тинейджърски, но нещата са такива, каквито са... Изпадал съм в жалки състояние, в които съм си мислил да си сложа пликчето на главата и да се лепна за газовата бутилка, но веднага щом си го помисля, аз осъзнавам - светът ще продължи да се върти и без мен, но аз на никого няма да помогна...

Непростимо е да си мисли човек такива работа и винаги съм се дразнел на самоубийствените опити (успешни или не) на познати и непознати... Това е глупаво решение, което е толкова егоистично, че няма накъде.

Искал съм милион пъти да си хвана багажа и да се махна от вкъщи. Да стартирам наново, далеч от бойното поле. Но дори и да го направя (което е трудно, защото не мога да си намеря работа), пак не е гаранция, че майка ми няма да ме приема за даденост.

И тъй, пращам ви поздрави,

Ваш искрен и...

...недостатъчен...

 

Брук Дейвис (София Буш) от One Tree Hill:

"От това се страхувам - да не съм достатъчно...

Да не съм достатъчно добра.

Да не съм достатъчно умна.
Да не съм достатъчно красива."
Чейс Адамс (Стивън Колети):
"Брук, ти си президент на ученическия съвет,

капитан на мажоретния състав и едно от най-

известните момичета в училище.
Как това те прави недостатъчно добра?"

Брук Дейвис:

"По-добре да питаш родителите ми.
Предвид това, че не са се обаждали от месец.
Нито едно обаждане, съобщение или e-mail,

така че какво според теб говори това за мен..."