Какво значи да се чувстваш "недостатъчно"? Сега ще ви кажа: всеки Божи ден да се намира поне един човек, който да ти натяква колко не си добър достатъчно в нещо. Аз се чувствам така. И може би нямаше да се чувствам така, ако човекът който ми повтаряше, че не съм достатъчно добър, не беше майка ми.
Странно нещо са това - родителите. В един ден се радват, че те имат, обичат те, грижат се за теб... В друг започват да имат очаквания за теб, които малко или много не можеш да изпълниш всичките, поне не накуп. Учудвам се какви родители могат да съществуват - бащи алкохолици, които играят роля пред децата си, само и само да не писнат за издръжка, а веднъж достигнеш ли пълнолетие - да спрат и да те търсят за жив; майки, влезли преждевременно в критическата, които са дали живота си за теб, но в един момент започват да те виждат като олицетворение на разочарованието, и колкото и неща да сте преживяли заедно (нелепи смъртни случаи, убийства, побоища, скандали, грабежи), ти да се превърнеш в отдушник на емоциите й, без тя да се интересува как се чувстваш ти; втори баща глупак, който няма акъл и да си завърже обувките правилно и който не знае кога какво да каже, като същевременно е съсипал семейството ти до безумие... и точно когато си мислиш, че няма накъде по-надолу, той те завлича поне със 100 метра...
