 |
| Бяха само двете засега. |
Дъждът, който се изливаше над София бе толкова обилен, че за четвърт час всяка дупка по асфалта бе запълнена с вода. Нощта бе прегърнала града в своите тъмни обятия. Светкавица прониза небосвода и освети тъмна фигура, която бързо крачеше из мократа трева. Жената вървеше, облечена в дълга черна роба, измежду дърветата в парка. Мястото, към което се бе запътила беше известно на малцина, все посветени в занаята хора.
След още няколко минути вървене, жената пристигна. Намираше се на поляна, която докосваше нежно разбунтялото се от дъжда и езеро. Навътре в него се разпростираше дървен кей.
