петък, 4 март 2011 г.

За хората, които плюят!

          Добре бе, народе, 'айде кажи ми откъде дойде тая мания да се плюе по улиците?! Онзи ден си вървя аз по една улица и на спирката, в рамките на една секунда, трима човека се изплюха на почти едно и също място. Какво правите?! Целите ли се в нещо?
          Това е свръхгрозен навик, който много ме отвращава (а аз съм човек, който не се погнусява от почти нищо - аз погнусявам хората с приказките си). Също отвратително, освен плюенето, е и храченето. Ми изхрачи си се... У ВАС В КЕНЕФА! Не на обществено място.
          На много от вас това ще ви се стори доста безсмислена тема, но тя има дълбок замисъл. Я си помислете следното нещо: калинка си върви по земята, над нея един човек се изплюва отгоре й и тя се удавя. Какви са последиците: калинката умира и не може да отиде на най-близкото дърво, където листните въшки са нападнали листата му, дървото остава без зеленина, то умира и спира да преработва въглеродния диоксид в кислород. Ами ако десет човека се изплюят и направят това - десет дървета умират. Ами ако един милиард го направят? Ще останем без кислород и ще умрем, 'щото някакви си тъпанари плюят като клошари на улицата!!!
           Гнусни сте, а не готини!

четвъртък, 3 март 2011 г.

3-ти Март

Честит Национален Празник на всички българи.

Днес честваме 133 години от освобождението на България от османското иго. За мнозина днес е датата, на която да изразят любовта си към държавата, задгърбвайки всякакви политически и правителствени буламачи. За мен обаче днес е денят, в който се чувствам най-много българин. 
Родината ни е невероятно красива. Обичам да мисля за нея като за жена - веднъж опознаеш ли я, ти влиза под кожата, обикваш я и трудно я разлюбваш.  Може би и затова ме е страх да избягам в чужбина - заради Родината. Друг е въпросът какво прави Държавата, за да ни запази българи. С турски сериали? С решението на побългарените чужденци да гласуват в изборите? С даването на повече права на роми, турци, румънци и прочие, отколкото на българите?

вторник, 1 март 2011 г.

Защо музиката да определя дрехите?

Джак Блек, един невероятен актьор по мое мнение, на снимката вдясно носи риза и пуловер (и папийонка), докато държи електрическа китара. Типичен пример за рок-фен. Махайки китарата и поставяйки българин в тези одежди на челото му започва да свети надпис с думата "ЧАЛГАР".
Но ми е доста интересно как ли ще реагират хората, лепнали му този етикет, когато разберат, че в слушалките му дрънчи бясното рок-парче?
Случаят е налице. Ако ме видите сега (облечен с дънки, спортна блуза, спортно-елегантни обувки, прическата и очилата-бъбреци) ще си кажете "Боже къв е той кифльо, сигурно идва от чалготека". Но ще сте в голяма грешка, защото този "кифльо" се е събудил с Call Me When You're Sober на Evanescence и цял ден си припява песничките на Fall Out Boy, Good Charlotte или Linkin Park. Мисълта ми е, че хората са си изградили стереотипи, по които да преценяват каква музика слуша някой. Това е наложено от друг стереотип, според който музиката, която слушаме определя стила ни на обличане.